Кметските избори в София – Хаджи Ровоама срещу Рада Госпожина?

dilov.info

“Ако реша да се кандидатирам, ще стана кмет. Това се дължи на атаките, на които съм подложена. Това издава паника. Медиите, близки до властта, се опитват да ме дискредитират, защото се боят, че ще се кандидатирам за кмет. Затова се опитват да ме спрат”.

Да, прелюбезни читателю, веднага си се досетил – ще иде реч за Мая Манолова, тази политическа Хаджи Ровоама, по думите на дядо Вазова „най-веща узнавачка на всякакви градски тайни”, която неуморно държи „нравственото главатарство на республиката”. „Тя заверяваше точността на верните слухове или осветяваше лъжливите” – пише Вазов – „тя, по прищявката си, пущаше новини, които даваха за няколко дена умствена пища на республиката, после минуваха оградите й.”

Ами… нито съм медия, близка до властта, нито пък имам самочувствие да наддумам дядо Вазова, та ще отмина характеристиките. По-скоро да си представим как това дете на задкулисната любов между ГЕРБ и БСП (защото точно така бе избрана за омбудсман), изоставя „нравственото главатарство на республиката” и сяда наистина в стола на Рада Госпожина (да се разбира учителката Фандъкова). Ще трябва да управлява с пъстър общински съвет, доминиран от ГЕРБ, но прошарен с градска десница от 10-11  съветника, БСП – максимум 10 , може би 3-4 на ВМРО и сериозна група екзотични съветници, произлезли от малки партии и местни коалиции. Ако продължим Вазовата стилистика  градският ни парламент ще се превърне в „най-деятелен разсадник на новини из града”, а кметството ще „люлката на всичките сплетни, които обикаляха и смущаваха огнищата на грешните миряни”.

Откъде, ще попитате, съм сигурен в това? Ами от цялостната деятелност на Хаджи Ровоама досега. Битието й на нравствен главатар е по-медийно дори от това на премиера. Всяка нейна помисъл е широко осветена от медиите, все едно дали са правителствени, или не. Да си припомним само смешната история с отнетия й от НСО мерцедес. Въпреки, че службата на омбудсмана разполага със собствени автомобили, страданието на Геновева беше епохално и отразено повече от потъването на „Титаник”.

Също един Ленин, Хаджи Ровоама се качи на трен и съпроводена от услужливи деникари, обикаляше Республиката, за да вещае революция. По гари и паланки я чакаха предварително разплакани граждани, които еднакво скърбяха за загубения мерцедес, за надписаните сметки на топлофикация и липсата на възможност за граждански фалит в законодателството. Не че тази проблематика е маловажна, но поднасянето ѝ като оперно либрето бързо я превърна точно в такова – либрето за опера. А, както знаем от Бърнард Шоу, основното в оперните сюжети е, че тенорът иска да прави любов със сопраното, а баритонът пречи. Същото, макар и в един обществен смисъл, твърди днес и Хаджи Ровоама. Омбудсманът иска да прави любов с народа, а правителството пречи. По тази причина, тя най-вероятно ще изостави „нравственото главатарство на республиката” и ще се кандидатира за градоначалник. Ей, от любов жените чудеса правят!  Или от липса на любов. Но нека не звучим мачистки – и при мъжете е същото. Таман три националистически формации имаме, все родени от несподелена любов с Родината…

Но, ако сме черногледи, да мрем по-добре! Може пък всичко да е за добро и сблъсъкът Хаджи Ровоама – Рада Госпожина  да роди добра синергия за града. Според „Под игото“ учителката е храненица на  игуменката, а не обратното както би станало в София, но това няма голямо значение, защото който и да бъде избран „единството, творчеството и красотата“ при Софийските ремонти ще продължи да тържествува. Не случайно използвам тези три думи от етиката на Николай Рьорих, защото днес – 16 август – пък се навършват точно 40 години от първата детска асамблея „Знаме на мира“, която ги бе взела за основно мото.

Новият символ на София не е касив като жената с бухала на Георги Чапкънов, но – уви – по-достоверен.

 Организацията „Спаси София“ пое преди година похвална инициатива за спасяването на мемориалния комплекс „Знаме на мира“ с неговите близо 80 камбани от цял свят. Освен всичко, паметникът е и от малкото останали образци на социалистическия „брутализъм“ от края  на 70-те години на миналия век. Ценен и като естетика, и като част от историята на изкуството, а не само като знак за едно от малкото смислени международни начинания на социалистическата власт. През годините в Асамблеята са участвали 3 500 деца от 135 държави и повече от 1 500 от България, самият монумент до 1989-а всяка година е било посещаван от повече от 1 млн. души. Може да ви се струва невероятно, но това са повече хора дори от посетителите на концертите на Слави!

Независимо, че се свързва с една мрачна епоха и с одиозната фигура на комунистическата принцеса Людмила Живкова, за десетина години Асамблеята далеч надхвърли мащаба на посредствено пропагандно мероприятие и се превърна в наистина забележителен международен празник на децата, награждаван и подкрепя от ООН, Юнеско и над 130 държави. След края на комунизма и Папа Йоан Павел Втори, и Израелската държава също подариха камбани на Асамблеята. Разбира се, ние лекомислено погубихме този капитал от международен авторитет след 1990-а, но ето – днес не е късно да започнем с възстановяването му. И на сегашната кметица, и на бъдещата ще им отива да се захванат с това, а да не забравяме, че самите Мая Манолова и Йорданка Фандъкова са си деца на Асамблеята във всеки един смисъл и няма причина да не развеят заедно „Знамето на мира” в името на едно по-добро софийско и българско човечество!

Кой ще си сложи растящата, но неостаряваща корона на София?

Днешният ден е подходящ за тези размишления, не само защото е Успение Богородично – щастлив знак за всяко женско начинание. На днешния ден през 1856 година в Шумен се състои първото театрално представление – Сава Доброплодни представя на сцена побългарения текст на Милтиадис Хурмузис – „Михаил Мишкоед”. Тогава,  поради липса на движението #metoo по тези земи, всички женски роли са били изпълнение от мъже. Даже са си мазали мустаците със свинска мас и ги посипвали обилно с брашно, за да докарат известна миловидност…

Така де, казвам го, защото едни кметски избори противопоставящи Хаджи Ровоама на Рада Госпожина биха били чудесно продължение на шестващото вече 163 години по тези земи възрожденско театро.

- Реклама -  

Коментари