Казва, че не billa такава

 Танцът Хака като основно политическо средство 

 

Dilov.info/Любен Дилов син

Няма магическо решение на проблемите в България, прелюбезни, но дали пък наистина да не опитаме с една Държавна водна лотария, теглена в известна австрийска верига супермаркети?

Бърз преглед на вълненията в социалните мрежи водят до това смело предложение, което хем ще напои перничани, хем ще спаси “Левски” от спасителите му, хем рекламният отдел на въпросната верига супермаркети ще бъде разпуснат и пренасочен да се занимава с реклама на предстоящия вот на недоверие. Или със спасението на “Левски”. Примерно: ако и двете твърдения са верни – че Лотарията дава 2 млн. месечно за Левски и че не е дала 250 млн за данъци – простата сметка показва, че “Левски” е осигурен за повече от 10 години. Разбира се, това са разсъждения, достойни единствено за социалните мрежи, където написаното често се изравнява по смисъл и тежест с пръдня в космоса. Но пък и социалните мрежи у нас отдавна са основното местообитание  на опозицията. Нищо, че  тя непрекъснато повтаря, че “не billa такава”.

Една от многото остроумни вариации на темата с торбичката и военния министър – колаж на Валдес Радев

Ето и по случая с лотарията и опозицията, и властта се надпреварват в умуване относно целесъобразността на евентуалното й одържавяване, като въпроса със законосъобразността някак се губи.  Аз лично съм за забрана изобщо на хазарта на територията на България и не защото е някакъв порок, по-тежък от алкохолизма, да речем. Хазартът  неизменно генерира различни форми на престъпност, сред които лихварството е най-безобидното. Но по-страшна е постоянно рекламираната илюзия, че нещо в живота ти може да се подобри по магически начин. Чрез търкане на талони, например. И каквито и ползи да носят за спорта приходите от тази илюзия, то вредите за обществото са по-големи.

Прякото следствие е, че населението не иска да може да произвежда „Мерцедес“, то иска да го спечели от лотарията.  По американските долари най-често се откривали следи от кокаин. По българските железни левчета – следи от търкане на талони. Мисля, че този факт е обида не само за гордата ни фармацевтична индустрия, но и за интелекта ни.

Но да се върнем на веселата отминала седмица, която направи една торбичка по-известна и от сестрите Кардашиян. Оставаме настрана смешките с военния министър. Те просто бяха смешни и всеки, който търси някакъв по-дълбок смисъл в тях рискува също да стане смешен. Като моя приятел Сашо Урумов, който се хвърли като при Дойран срещу многочислено превъзхождащите го  “соросоиди”.

По-забавното е, че  вихърът от найлонови пликчета отнесе предполагаемият дебат по предстоящия вот на доверие, който беше  поискан от цялата опозиция.  В този несъстоял се дебат ярко отсъства бароковата изящна словесност на Доган, например. Вместо него, различни функционери на ДПС мънкат, че е нормално всеки да си плаща за охрана на НСО. Изобщо цялото опозиционно поведение прилича на маорския танц Хака, който стана известен покрай новозеландските ръгбисти. Ако не е запознат, любезният читател лесно може да открие в интернет търсачките стотици видеоклипчета, в които огромни мъже се блещят, плезят, размахва ръце и крака и в синхрон люто се заканват на въображаем противник.

При никакви изгледи предстоящият вот да мине, символният му характер си е един чист танц Хака, с това изключение, ръгби изобщо няма да има. Танцът се прави най-вече, за да може участващите да си качат селфита във фейса и да си направят героично слайдшоу, което да пускат на предстоящи партийни конференции.

Танцът хака е превзел цялата ни политическа действителност, която се изразява в предимно символни жестове, направени на неразбираем език и въпреки настояването на опозицията, че не billa такава, тя и до днес не може да даде нито едно смислено предложение, което да надхвърля  блещенето, плезенето и гротескното заканване.  Това най-ярко пролича около водната криза и боклука, но подобно е поведението и на все неслучващата се “Няма такава държава”. Там символизмът отива още по-далеч – новото проекто-име е “Има такъв народ”, което като абревиатура – редом с БСП, ДПС, ГЕРБ – ще се чете ИТН. И така нататък.

Липсата на ефективна опозиция е сериозен проблем. ГЕРБ не трябва да се радват прекомерно на комедийните си противници, защото рискуват да влязат в ролята на филмовите партизани от времето на СОЦ-а, които неизменно имаха за противници малоумни  стражари. Не е геройство да победиш на футбол сиамски близнаци, сраснати откъм гърба…

Българската опозиция, особено самопровъзгласяващата се за дясна, отдавна е обрала всички оскари за остроумна второстепенна реплика. Виж в конкретните “предложения” е доста постна. Да вземем споменатия вече дебат за лотарията. Радан Кънев обстойно обяснява във фейсбук какво са мислели да направят по темата в 43-то народно събрание и страстно заявява, че сега предлаганите мерки нито работят, нито решават някакъв проблем.  Предложение, обаче, отново няма. А то е очевидно: хазарт само в казината, като част от туристическата индустрия. И без реклами в публичните електронни медии, както е с цигарите, алкохола и лекарствените средства по лекарско предписание. Ако толкова ще пострадат постъпленията за спорта – да сложим на захарните изделия и fast food-ресторантите един акциз, който да отива директно в спорта. Справедливо е, не ли – вредните храни да спонсорират спорта? А не вредните навици.

Кукерите са българския хака. И почти толкова ефективни.

Всъщност, сега сещам – докато е още януари – че и ние имаме традиции, подобни на танца хака. Кукерите. Подрънкващите с чанове космати страшилища служат най-вече за прогонване на зли сили и лами, които затискат кладенците. И въпреки, че Перник е градът, където се провежда най-големия кукерски фестивал, очевидно ефективността на кукерите е сравнима с танца Хака. Поне по отношение на водата. И с опозицията.

- Реклама -  

Коментари