Ha 1 април 1995 година в ефир се появява ново предаване на същия екип, на което също предстои да запише два-три гола в полето на политиката – „Каналето“.
Продуцент на предаването е „Камен Во“ ЕООД, а сред основните му движещи лица са Любен Дилов-син, Слави Трифонов, както и собственикът на едноименното ЕООД – Камен Воденичаров. Сценаристите са Ивайло Вълчев, Иван Ангелов, Тошко Йорданов, Николай Русакиев. По-късно към тях се присъединява и Росен Петров – автор на „Мултитрон“ – изданието на „Ку-ку“, който при раздялата е останал с Петър Курумбашев и дълго време завежда „Връзки с обществеността“ на Нова телевизия.
Много хора възприемат първоначално „Каналето“ като компромис с ръководството на БНТ и най-вече – с проф. Хачо Бояджиев.
Името „Каналето“ е заимствано от една от рубриките на „Ку- ку“ – пародия на новини. Дълго време и самото предаване е в основата си пародия на новинарска, обзорно политическа емисия, с каквито БНТ изобилства. В първата си година „Каналето“ се оформя най-вече като пародийно предаване, докато постепенно собствената му физиономия започва да се избистря. То отново се превръща в най-скандалното с антиконформизма си телевизионно шоу. И отново е поставено в светлината на основното разделение в българското общество „сини срещу червени“. На практика в главните послания нищо не се е променило – единственият патос на политическата сатира не е насочен директно срещу управляващите (поне до лятото на 1996), а по-скоро срещу принципите на политиката.
Всъщност нито „Ку-ку“, нито „Каналето“, нито „Хъшове“, а по-късно – и самата партия „Движение Гергьовден“ се занимават с политика. Те просто са стремежът на българите от цяло едно поколение да преподредят живота си съобразно ценности, по-различни от тези на оформящата се политическа класа. Немислимо би било да се разкаже накратко цялата история на „Каналето“. Възходът и падението на това име заслужават роман, десетки изследвания и няколко илюстровани романизирани биографии и либрето за опера!
Лицата на Тончо, Марта, Зуека, Камен и Слави, както и близо 100-те души зад кадър станаха символ на цяло едно поколение. Особено ярък ще остане споменът от присъствието им по времето на „баталиите“ около падането на правителството на Жан Виденов.
В хода на настоящата история, обаче, по-важно е да се разбере как бе пренесен духът на антиконформизма от „Ку-ку“ в „Канапето“. Основният носител бе отново политическата сатира. Всяка власт идва с идеята, че ще векува. Тя е високомерна, опозицията е смачкана и незначителна, успехите на управляващите са гръмки и признати по целия свят – „От Ванкувър до Владивосток“, – ако някой си спомня още първата шега на „Канапето“ по повод не съвсем географски ориентираното изказване на тогавашния премиер Жан Виденов.
„Канапето“ записва в историята на шоубизнес-традицията ред успехи, сред които най-големият жив концерт с билети, организиран някога в България, и най-голямото посещение на българска група – над 65 000 души на стадиона в Пловдив по време „Булгартабак“. Каналето – българското турне“.
Общият сбор зрители, присъствали на концертите, надхвърля 500 000 души!
С всяко следващо предаване „Канапето“ става все по-яростен противник на установилото се безвремие при управлението на социалистите. Привидно благите смешки от първите предавания прерастват в мощна политическа сатира. Опозицията в този момент, а и до самите януарски събития е напълно безпомощна да произведе ярки символи и метафори на политическото противостояние. В така създадения вакуум с лекота се настаняват образите на „Канапето“ – Блян Рибенов (Жан Виденов); Храбрия шивач Премяната (Красимир Премянов); колективния идиот – докторите Мимков и Витков (Мими Виткова – министър на здравеопазването); Буратино (Жорж Ганчев), Индиана Идиотова (говорителката на БСП – Илиана Йотова), Параванов (Георги Първанов) и още много други.
През лятото на 1996 година е създаден и албумът „Хъшове“, песните от който стават нещо като програмни на миниатюрната януарска революция – „Тайсън“ („Седем, осем и ще си паднала…“) например, замислена като пародия на кючек, внезапно се превръща . в революционен химн, след като за пръв път е изпята от ромски митинг пред сградата на БСП в Лом. По-късно тази песен се прехвърля и в Сърбия, където преведена е пеят на митингите срещу Милошевич в Белград.
„Къде си вярна, ти любов народна“, „Боят настана“, „Не съм избягал“ са все песни от албума „Хъшове“, които за кратко бяха не само химни на опозиционното настъпление срещу социалистите, но и запълваха празнотата от послания, която се запази доста след самия 10 януари 1997 година.
Като гледаме към тогавашните събития, без да се изкушаваме да даваме оценки, важно е да знаем една проста събитийна последователност: на 17 ноември излиза предаването „Пътнико Виден, пътнико off“. Към този момент българската опозиция е все така „боса, бременна и до печката“, както е била през цялото време на дотогавашното управление на социалистите. На Иван Костов и за миг не му минават през главата нещата, които ще последват, а социалистите са все така самонадеяни, както всички управници преди или след тях! На 18 декември – месец по-късно, в Пловдив е първата ярка антиправителствена публична проява – факелно шествие срещу управлението на Жан Виденов! Това се случва едва месец по- късно!!! И на това шествие едно сплескано човече от СДС, с много мънкане и хиляди уговорки, говори как в парламента СДС твърдо бил решил да зададе едни много неудобни въпроси на управляващите! Съобщаваме тези факти не за да изкараме екипа на „Каналето“ по-големи герои или по-праведни демократи. Истината е такава: предаването от 17 ноември, което се превърна в своеобразен сигнал за всеобщо публично недоволство, беше първото след поредното спиране на „Каналето“.
Всъщност до 17 ноември – близо три месеца, предаването „Каналето“ е спряно. Това се случва по време на лятното му турне. Идеите за по-нататъшно развитие на предаването на Слави и Камен Воденичаров силно се различават. Камен желае да прави ново по-театрално предаване, с по-малко политика и повече артистични присъствия като Мариус Куркински. Слави Трифонов с цената на много „свирки“ и почти непрестанни обещания към всякакви възможни групи и групички в БСП е издействал отново предаването да се появи на екран. Необходимо е завръщането на „Каналето“ да бъде достатъчно ярко и силно, щото всяко последващо спиране да бъде охарактеризирано като недвусмислена цензура. В една по-подробна история на „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“ е важно всички онези дни – от ноември до януари – да бъдат предадени ден по ден, за да е ясно какво всъщност се случи. Тогава буйната оценка за едва ли не нова демократична революция би могла да отстъпи място за едно по- трезво осмисляне на събитията! Длъжни сме един ден да я напишем – точно ние, защото героизацията на онези дни до голяма степен се дължи на нас, а е редно да се завърнем към традиционните си занимания – дегероизация и десакрализация на политическите понятийни фетиши.
Така или иначе – посланията на „Каналето“ бяха до такава степен адекватни на момента, че дори софийските студенти, които излязоха по улиците, трудно успяваха да лансират нови, по-находчиви идеи и по тази причина заимстваха както изречения от посланията ни, така и цели образи: „Тук съм, не съм избягал“; „Завой наляво забранен“, „Пътнико Виден, пътнико off“ и т. н., и т. н. Осъществи се едно своеобразно затваряне на цикъла: Тръгналата с „Ку-ку“ студентска интервенция в обществения и политически живот през 1990 година, завърши по същия начин – със студентите – седем години по-късно. В онези дни „Каналето“ е основен генератор на идеята за „ново Българско възраждане“ като основен термин на противостоянието срещу обезличаването на обществото, регресията и бягството на младите българи от собствената им родина. Само след две-три години нещата ще се разклонят – за една част от екипа новото Българско възраждане ще се свързва отново с медиите, за друга – с „Движение Гергьовден“ – особена, неполитическа политика, а за трети – новото Възраждане става Новото време със стария цар начело…
Това бяха първите седем години!
Образно казано, не ни липсват първите седем години – напротив, понякога ни тежат. И ни тежат не защото крият някакви срамни тайни, както първите седем години на всички политически партии в България, а защото отговорността спрямо всичко направено в миналото е много голяма. И „Ку-ку“, и „Каналето“, и „Хъшове“ не си позволяваха да лъжат. И то не от любов към честността, а поради простата причина, че в шоубизнеса всичко се крепи върху доверието на аудиторията – веднъж излъгани, зрителите престават да гледат, пада рейтингът, падат рекламите, няма приходи, които да се реинвестират в нов продукт на шоубизнеса. Тази простичка верига на взаимосвързаности в крайна сметка донесе много повече вярност към линията на антиконформизма в „Ку-ку – Каналето – Хъшове“, отколкото каквито и да е било идеологически постановки или политически възгледи. Успоредно с порастването на българското общество, порастваше и неговото присмехулно отражение. Не Робин Худ, а Тил Ойленшпигел. Не революционери, а присмехулници!!!
Откъс от книгата „За стърчането“
