„Каналето“ и демокрацията.

Създаването на „Движение Гергьовден“.

Гласувай умно, или иди на плаж!

След падането на социалистите от власт, „Каналето“ се институционализира като най-мощното пропагандно средство за влияние. В същото време то продължава да следва своя си логика на развитие. За да не допусне да бъде въвлечено в предстоящите извънредни парламентарни избори, хората от екипа създават нова политическа формация – „Движение Гергьовден“.

Предсрочните парламентарни избори през 1997 година трябваше само да закрепят един статут, който в голяма степен вече е постигнат – де факто със служебния кабинет на Стефан Софиянски СДС са на власт. В същото време, след участието си в януарските събития, „Каналето“ е придобило такъв излишък от политическа власт в рамките на своето телевизионно присъствие, че този излишък направо му пречи да бъде онова, което зрителите са свикнали да гледат – коректив на всяка власт и априорна опозиционност. Ако политанатомията на политическото тяло се свежда до две публични демонстрации – на излишък или на недостиг на власт, „Каналето“ в този период е пред разпадане именно поради този излишък. Натискът за участие в предстоящите избори под една или друга форма е голям. И при всеки разговор се установява, че никой не разглежда компанията около „Каналето“ като нещо различно от Васко Кръпката, например. Т. е. някакви хора, които ще попеят по предизборните концертчета, ще завлекат едни кинти и ще се набутат с тях обратно в дупката, от която са изпълзели…

През декември 1996 година се учредява клуб „Гергьовден“, инициатори за което са някои от главните действащи лица на „Народно движение Ку-ку“, предвождани от сценаристите на „Каналето“. През февруари 1997 година Софийски градски съд регистрира политическа партия „Движение Гергьовден“. Учредителите му са най- вече неекранните фигури на TV-шоуто – сценаристи, оператори, режисьори, както и голям брой техни приятели и сподвижници от много години насам – журналисти, архитекти, сценографи, скулптори и художници. На пръв поглед задачата на „Движение Гергьовден“ е ясна – да капитализира натрупания политически дивидент от участието на „Каналето“ в януарските събития, превръщайки го в реална политическа власт. Социолозите са повече от благосклонни към евентуално подобно участие – те смятат, че без особено усилие „Гергьовден“, при ясна идентификация с „Каналето“ ще получи между 9 и 11% от изборните резултати, които ще му гарантират минимум 30 депутати в бъдещия парламент. Въпросът е не дали „Движение Гергьовден“ ще успее на парламентарните избори, а какво точно ще означава този успех – кои ще са хората, които ще влязат в парламента, кого ще представляват, какви идеи ще отстояват?!

На 3 март 1999 година „Каналето“ се обръща с покана към над 150 едри частни работодатели в страната, да присъстват на концерта им във Варна по случай Националния празник. Идеята е да се направи опит да се създаде парламентарна група, която да представлява дясна икономическа идеология. Силата и гръбнакът на тази група би могъл да бъде само и единствено интерес, по-голям от чисто партийния. Субординация, по-силна от тази на партийния устав. Дружеските връзки между „Каналето“ и мениджърите на грандхотел „Варна“ осигуряват добри условия за провеждането на купона и срещата именно в „шведския“ хотел, който по това време все още е най-луксозният голям черноморски хотел на България. От този факт тръгват и всички по-нататъшни нападки за участието на „Мултигруп“ (които държат част от собствеността на хотела) във формирането на „Движение Гергьовден“ и най-вече – в неговото финансиране.

Какво се случва на самата среща? След концерта, в емоционално и объркано изявление, Любен Дилов-син приканва присъстващите към съпричастност с новата политическа формация. Той изрично подчертава, че са нужни не пари за избори, а хора. И фактът е, че от вложението на кой знае какви средства няма нужда – до изборите остават не повече от 45 дни и всичко необходимо е направено – послания, клипове, плакати, организация и щаб за изборите.

„Дайте хора, които да са самоуправляеми“ – това е посланието към частните работодатели, присъстващи на купона. „Излъчете хора, които да представляват интереса на стопански предприемчивите българи, успореден с националния интерес на България. Нека за пръв път в парламента попаднат хора, отишли там не за да крадат и да участват в далавери, а за да правят закони, които да подпомагат стопанския просперитет на страната. Хора, които знаят какво означава да изкарваш пари, да храниш работници, да плащаш данъци и да оцеляваш в една държава, която не само че не помага на частния бизнес, но и непрестанно му пречи.“

Дали поради говорните дефекти на Дилов-син, дали поради вече очерталата се следизборна ситуация – самостоятелно управление на СДС, посланието остава абсолютно неразбрано – най-честият отговор на присъстващия частен бизнес : „Момчета – пари, колкото искате, само не ни замесвайте!!!“ Точно обратното на целения ефект!

Тази среща обаче изиграва една друга съществена роля. Първо, тя помага на „кукувци“ да се простят окончателно с респекта си към авторитетите. Ако изминалите седем години са ги разочаровали от всички представители на политическия елит, срещата във Варна им помага да прогледнат и за несъвършенствата на българския стопански елит, който отказва дори и да се опита да си въведе политически правила, които да направят съществуването му по-регламентирано, а трудът му – по-ефективен. Напротив, разбирането за бизнес продължава да бъде разбиране за далавера между политическата класа и бизнеса, в която се печели заради политическо покровителство на неспазването на закони, митнически тарифи, данъчни и акцизни закони. Много от присъствалите там остават с впечатлението, че са поканени да участват в някакъв заговор. Из политическите коридори на междувластието се понасят чудовищни слухове. С особена радост техен приносител се явява, примерно, по-късно председателят на Народното събрание Йордан Соколов. Тръгват слухове кой от кой по-безумни. Най-веселият е, че „Гергьовден“ е политически заговор между червени генерали от армията и „Мултигруп“ за суспендиране на конституцията и размирици по време на изборите. Най-нелепото е, че всеки рекламодател, появил се по това време в „Каналето“, е спряган за потенциален финансист на „Гергьовден“. Тази логика кара споменатия по-горе председател на Народното събрание и бивш вътрешен министър да се ангажира с твърдението, че „Гергьовден“ се спонсорира от… фирма „Сага“, която продава шоколадови изделия и кафе!!! Дивотиите на стреснатия политически елит нямат край и те са произведени, както тенденциозно, за да петнят движението, така и естествено – от себепознанието на самия елит за собствената му природа. Повечето български политици по това време са хора, които и до тоалетната не биха отишли, ако някой не им плаща специално за това…

Цялата ситуация довежда до това, че конференцията на учредителите на „Движение Гергьовден“ взима решение да не участва в изборите с най-разбираемия мотив: няма достатъчно подготвени хора, за да представляват идеите на Движението в парламента. Разбира се, този мотив остава абсолютно неразбран от политическия елит. Липсата на подготвени хора е последното нещо, което е притеснявало, която и да е българска партия през последните десет години. И този факт е очевиден от всичко направено в законодателната или изпълнителната власт. Текстът, с който „Движение Гергьовден“ се отказва от изборите, предизвиква мини сензация в политическия живот и – както винаги – не е признат за реално, а за официално основание. Свикналите на политически лъжи журналисти дори отказват да приемат, че това е причината, а настояват, че става дума за „плащане“ от страна на СДС на „Движение Гергьовден“, за да не участва и да не поставя под съмнение абсолютното му мнозинство в бъдещия парламент. Това е и най-разпространената версия, която въпреки яростните сблъсъци между управлението на СДС и екипа на „Каналето“ през последващите години все още е жива. Тези сблъсъци, както знае всеки, който е следил обществения живот в България по това време, са и част от причините, довели до разпадането на екипа на „Каналето“ и появата на „Хъшове“.

Единственото участие, което готовата вече за действие предизборна машина на „Движение Гергьовден“ регистрира в изборите за Народно събрание през 1997 година, е акцията „Гласувай умно или иди на плаж!“. Тя е насочена към желанието на вота да се изкарат младите, които вярват на „Каналето“, за да гласуват изобщо, все едно за кого. Идеята на акцията е, че умното гласуване е важно, защото ако човек иска да е оригинален, като гласува за Жорж Ганчев по-добре да отиде на плаж. Ходенето на плаж през април е също толкова оригинално деяние, при това по-полезно за личното и по-малко вредно за общественото здраве, отколкото гласуването за Жорж Ганчев, например. Идеята е реализирана в постери, цикъл статии и два големи концерта във Варна и Бургас, които са изключително силно посетени… Доколкото тази акция съвпада с традиционната предизборна пропаганда на СДС за „неразпиляване“ на гласове, тя е възприета като още едно „доказателство“ за „станала продажба“ между „Гергьовден“ и СДС. Събитията от следващата година обаче ще опровергаят по категоричен начин тези версии.

Откъс от книгата „За стърчането

Слави Трифонов, Любен Дилов син

- Реклама -