More

    Бургас, благодаря и ще се опитаме да ви заслужим!

    Всички, попаднали в туй, що още не знаем „позор ли е или слава” – 46 –то народно събрание – дължим огромна благодарност на избирателите си. На всички тези, изнервени, отровени и объркани от политическите крясъци хора, които  преодоляха сякаш националният сговор да им се попречи да гласуват и поеха отговорност за бъдещите дни.

    Но моят специален поклон е за бургазлии. Защото Бургас показа през последното десетилетие, че когато гониш мечтите си с правилните хора и важните избори, постигаш повече от всички други. Бургас не е просто най-доброто място за живеене.  Той е и най-доброто място за избори, защото дори конкурентите ни в тази кампания бяха възпитани, умни и наистина загрижени за бъдещето на града и района, хора. Благодарности и на тях! Мисля, че истински важните неща за Бургас които трябва да постигнем през следващите четири години се споделят от всички, независимо от политическите ни различия.

    И както бай Петьо Пандира никога не е разказвал една история по един и същи начин, за да не доскучае на тези, които вече са я слушали, така и тази кампания, която произведе почти същия политически пат, беше съвсем друга история. Един ден тя ще стане ясна и някои „временни“ и „служебни“ хора много ще се срамуват. Въпреки че горчивият български опит сочи, че когато истината изплува, тя вече е удавена от обстоятелствата.

    Но – поводи за оплаквания винаги има – по-важното е друго: гордея се с доверието ви, бургазлии. Радвам се на мъдрия ви избор, който неизменно през последните години е бил витрина за изборите в цяла България.

    Ще положа максимални усилия да заслужа това, което вие направихте.
    Да се захващаме за работа, че – когато се завърнат българските и северно-македонските астронавти – да имат къде да идат на море!

    Сигурен съм, че – както обикновено – бургазлии ще намерят правилните думи и рими за това, което предстои. Защото този дух и талант, от които имам привилегията да черпя вече две десетилетия – духът на Фотев и Пандира, на бай Петко Задгорски, Георги Баев, Стоян Цанев и Руси Стоянов; на Агоп Мелконян, Пламен Ставрев и Петя Дубарова… той е по-стар от часовника на гарата, по-стар е от гларусите дори! Той е вечен!

    Любен Дилов-син

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

    The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

    Close