интервю на за interesnoto.info

Любен Дилов е български журналист, писател, политик и сценарист. Освен създател, той е и основен идеолог в предаванията „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“.

Сценарист е на един от най-успешните български сериали – „Седем часа разлика“. През 2005 – 2009 година е депутат в 40-то Народно събрание.

Син е на световно признатия българския писател-фантаст Любен Дилов (1927 – 2008).

Господин Дилов, здравейте! Вие сте писател, журналист, политик, сценарист и доста други неща. Ако някой ви попита с какво се занимавате обаче, кое ще е първото нещо, което ще споменете?

При някои североамерикански индианци е съществувало вярването, че техните шамани се занимават основно с това небето да не падне върху земята. Нещо такова – помагам на тревите да растат. Правилно и в хармония с директивите на ЕС.

Да си мултифункционален днес е модерно. Не е ли обаче трудно да се тъче на няколко стана едновременно?

Не знам дали е модерно. За мен е оцеляващо. Подозирам, че ако мисля само и единствено върху една тема или дейност, така добре ще я обмисля, че тя ще престане да има смисъл.

2019 година сме, как се промени възприятието ви за света през последните 10 години? Има ли катарзис, през който сте преминали за това време – личностно, професионално?

Абе, много леко употребявате думи като катарзис?! Това е изключително, гранично състояние предизвикано от много сериозен стрес. Жабата, която сваряват чрез бавно нагряване на водата не преживява катарзис…Тя просто се сварява в собствените си течности, опитвайки се да спазва законите на термодинамиката. Аз принадлежа към едно от много загубени поколения на България, но точно моето – шейсетдесетарските деца на миналия век – сме много устойчиви на разочарования.

Но аз съм оптимист през последните 10 години – видях толкова много закони да не действат в България, че искрено вярвам, че скоро ще неглижираме и законите и на термодинамиката, и на гравитацията, и – хванати за ръце! – дружно ще литнем да търсим духа на Караджата – както е казал поетът.

А как се промени България за тези години? Израснахме ли или започнахме да се погубваме тотално?

Израснахме, разбира се! Дори на Мустафа Карадайъ започна да му се разбира какво говори. Не, че аз точно трябва да се подигравам някому, че не му се разбира… Идва ново поколение, лишено от доста от товарите, които ние мъкнем. Очаквам да му е малко по-леко, въпреки че има много тежки проблеми за решаване…

Ако едно от децата ви ви попита каква е формулата за успешен живот, какво бихте отговорили?

Първо ще се опитам да му обясня, че успехът е единствено социална фикция. В биологичен план всеки, замръкнал жив е успешен. В социален как е? Например, ако си плащате на време вноските по кредите, това успех ли е? И за вас ли е или по-скоро за банката… Успех е да не робуваш на масовото мнение и да си по-често щастлив и спокоен, отколкото нещастен и тревожен. Всичко останало са понятийни фетиши, целящи да предпазят от саморазпръсване това хилядоусто и стогъзо чудовище, обществото.

А формулата за НЕуспешен?

Всяко общество си има негови. Нещо повече, склонно е да ги променя по-често, отколкото е разумно за самото обществено здраве… Прост пример ще ви дам – ако загащвате пуловера в панталона си, а крачолите в чорапите, околните веднага ще свалят нивото на очакванията си към вас. Тогава съвсем леко усилие, може да ви донесе „успех“… Научите ли се да живеете комфортно в тялото и спокойно и весело в мислите си, никога няма да бъдете неуспешен.

В коя „спортна“ дисциплина в живота сте най-добър?

Един човек, научил от жена си, че е най-добър любовник. От една страна му станало приятно, леко се възгордял. От друга, дал си сметка, че някъде е било проведено състезание, явно… Много съм добър в самоприсмиването. Но това, всъщност, често е абдикация от самоналагането. Да кажем така: в съжителството например, има две основни дисциплини: искане на позволение и поднасяне на извинение и искане на прошка. Аз съм отличник във второто и почти пълен двойкар в първото.

Кой цвят от дъгата е любимият ви или казано по друг начин – песимист ли сте или оптимист?

Дъгата е дисперсия на светлината и в крайна сметка разликата в пречупването от дълговълновия до късовълновия (от червения до виолетовия цвят ) край е по-малко от 2 градуса… Но стига съм ви поучавал толкова! Оптимист съм. Смятам че човешкият дух е неизтребим и дори самият човек няма да успее да се самоунищожи.

Избройте няколко свои добродетели и пороци.

Стига, бе! Това кому е нужно? Ако е истина, че друг ни ги брои тези неща, било богохулно ние да го правим. Пушенето било порок, например. Добре, аз пуша много, понякога по 2 кутии на ден и така вече 35 години. Добре, ама акцизите от моите цигари колко детски градини са осигурили за това време… Това порок ли е? Нека се доверим на Абсолютна и Висша преценка, надявайки се, че я има…

Как се оцелява в днешния свят?

Както във всеки свят преди днешния! Доста се ядосвам, когато чуя да казват: „много им е трудно на младите днес“, или „ужасно е да си пенсионер днес“. На младите и пенсионерите при Иван Асен Втори им е било по-леко, така ли? Или, хайде не чак до там – при Александър Батемберг? Със сигурност днешния свят е най-спокойния, най-уредения, най-щадящият, цивилизован и усмихнат свят, който сме имали досега. И трябва да се опитваме с всички сили да го запазим, защото всеки век си има своето средновековие, както казва Станислав Йежи Лец, а нашето наближава и – буквално за дни – можем да се срутим обратно в него. Самият факт , че с вас имаме време да си говорим тези глупости тук, а не сме заети да копаем, преследваме дивеч, или разбиваме нечия глава, за да й вземем храната и жената, трябва да е показателен…Ние, българите, много се гордеем с това, че оцеляваме вече толкова векове. От оцеляване, май, се отучихме да живеем? Стига хленчене – усмихнете се и вървете да го живеете този живот, защото научно доказателство за втори шанс все още не е намерено!

- Реклама -  

Коментари