Името „Гергьовден“

Месеци преди гореописаните събития, през късното лято на 1994 година, окуражени от успеха на втория ку-ку албум – „Шат на патката главата“, Слави Трифонов, Евгени Димитров – Маестрото, Ивайло Вълчев и Любен Дилов-син започват работа по третия албум – „Рома TV“. За основа е взета популярна едноименна рубрика от телевизионното издание на „Ку-ку“, в която Марта, Камен, Тончо, Зуека и Слави играят – днес можем да ги наречем – виртуални цигани. Замисълът на албума е да доразвие в единен сюжет – и песенен, и като фабула – идеите на Горан Брегович от музиката му към филма „Циганско време“. В същото време „Рома ТУ“  представлява и превод – и като текст и като аранжимент – на най-популярните цигански мелодии на български. Неслучайно почти всички •парчета в албума стават хитове. А като за хита на 90-те години изобщо в българската популярна музика можем да посочим „Стар крадец си, тате“, изпълняван от Тончо Токмакчиев, който в албума носи енигматичното заглавие „Sweet chalga in time“ и де факто представлява, от една страна, аранжиментен и текстови превод на прочутата циганска песен „Джелям даде тудоресте“, а от друга – пародия на легендарния „златен блус“ на Deep Purple.

Самият албум „Рома ТУ“ е сюжетен – между всяка песен, седнали около огъня, виртуалните цигани си разказват някаква тяхна си версия на историята за Червената шапчица. В тази версия малка циганка с рокля на цветя и червена шапка загубва пътя си през гората и налита на вълк. Но не вълк, а вълчица – същата, която отгледала Ромул и Рем. Поради митологичния си характер, а и заради факта, че била много стара и сляпа, вълчицата не изяла героинята, ами я кърмила, вследствие на което Червената шапчица жестоко се овълчила – „шапката и е червена, а душата черна“ – както се пее в едно от популярните парчета!

Албумът и промоцията на „Рома TV“ имат невероятен за България успех (непостиганият още рекорд в България след 1989 година – над 250 000 продадени официално аудиокопия и неясно колко още от пиратския пазар!).

Финалното парче е поглед на Слави, Евгени и Ивайло Вълчев към прочутата песен „Едерлези“ – която се пее от циганите традиционно на Гергьовден, а освен това е и много популярен футболен химн в Сърбия. Във варианта от „Рома TV“ аранжиментът на „Гергьовден“ е по-бравурен и наистина звучи като химн. Много е лесно да се идентифицира политическо послание в текста и в цялостното настроение на песента! След публичното му запяване за пръв път –  именно през зимното политическо турне на „Ку-ку“ – „Гергьовден“ става нещо като химн на кукувци. Почти всяка публична изява завършва с него. Повече от шест години песента е ясен знак за разпознаване именно на трудно сдържаната заплаха, че един ден цялата тази популярна и обичана от хората енергия ще се стовари върху главата на съществуващия политически елит със същата сила, с която звучат думите и музиката на „Гергьовден“. Името „Гергьовден“ е призвано да символизира надеждите за една политическа пролет, за ново българско възраждане. Облягайки се на дълголетни общонародни и национални традиции, името „Гергьовден“ се свързва с началото на топлото време, с края на зимата, с „хващането за зелено“ – времето, когато домашните животни вече може да се прехранват не от запаси, а направо от природата. Името се свързва и с ритуалното принасяне на агнеца в жертва – стадото вече е дало разплод и едно малко агне се принася в жертва за берекет и здраве през годината.

Името „Гергьовден“ свързва езическото и християнското начало в българското общество чрез старите пастирски празници и името на Св. Георги Победоносец. То е и олицетворение на победоносните традиции на българската армия, символизира извечната битка между доброто и злото, победата на цивилизацията над природните стихии и абстрактното зло. Името „Гергьовден“ предполага обединение в името на постигане на широки национални интереси над традиционното политическо детерминиране и извън досегашните идеологии. В същото време то е символ на дейност, насочена към национално въздигане с неполитически средства – просвета, култура и спорт. В голяма степен то е и име -символ на мирното съвместно съществуване между различни етноси в земите на българите, защото празникът се празнува от българи, цигани, турци, ахряни, арменци.

В навечерието на 6 май 1999 година, когато обществеността все още не знае, че след двегодишно „скриване“ „Движение Гергьовден“ ще се завърне в публичния политически живот в „24 часа“ се появява една статия, подписана от Слави Трифонов, която най-добре обяснява символиката на името „Гергьовден“:

ДА СЕ ОБЕДИНИМ, БРАТЯ,

ПРЕД КРЪВТА НА АГНЕЦА!

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН Е ГЕРГЬОВДЕН!

06.05. 1999

На нас, българите, ни предстои най-важният Гергьовден – поне в личната и обществена история на моето поколение.

Гергьовден е езическият ни Великден – по-диво, по-варварско, но и по-искрено ритуално повторение на мита за богочовека Иисус.

C избухването на пролетта балканецът се събужда за нов живот – все едно дали е сърбин, българин, циганин, арменец, грък… С кръвта на агнето той се опитва да източи от живота си мръсните зимни помисли и миризми, натрупаната ненавист към съседа, спарената си зимна самота. Опитва се да възстанови загубеното равновесие с природата…

Бялото, зеленото и червеното, както са хармонизирани в нашия трикольор също са и цветовете на Гергьовден – зеленинината на пролетта, кръвта на агнета, белотата на ризите, душите и помислите.

Мисля си дори, че убийството на змея от Свети Георги е не толкова геройство, колкото жертвоприношение… На Гергьовден се разбира, че убийството не е геройство. Убиецът е жертвата, а змеят – абстрактното зло, което, ако прободем, ще останем сами във вселената, защото сме убили част от себе си…

На 6 май вечерта аз и „Ку-ку бенд“ ще пеем в столичния клуб „Библиотеката“. Ще пеем както винаги досега – не за сини или за червени, а за младите българи. Пял съм на политически митинг – по ирония на съдбата – митинг на СДС. През януари 1997 година, когато моите и на моите колеги песни, бяха взети на въоръжение в борбата срещу правителството на Жан Виденов. Тогава направихме грешка. И не защото едните са добри или другите – лоши! Сгрешихме, защото не останахме верни на нашите зрители. За 9 години, откакто се развиват „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“, средно по 100 000 млади българи – наши зрители – навършваха пълнолетие и ставаха гласоподаватели. Това са българи, които нямат ясен спомен за комунизма. За тях разделението в България в момента е смешно! За тях пристрастието към СДС или БСП е далеч по-неясно, от пристрастието към – ЦСКА или Левски! Те и днес стават жертва на глупавите страсти на бащите и майките си. Това поколение, тези млади българи, отраснали с „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“, с нашите песни, смешки и послания, те са агнецът, който май ще принесем в жертва на днешния Гергьовден. Жертва на безумното разделение на едни българи срещу други, жертви на глупавия мач „сини“ срещу „червени“, който ни карат да гледаме вече 10 години!

След всички отминали безумия сега влизаме и във война. И отново сме разделени от некадърни политици, несмеещи да се изправят

очи в очи с народа си и да му обяснят, защо го водят по един път, а не по друг. Хората, които непрестанно ни повтарят, че който не е с нас, е против нас. Тези думи в човешката история са позволени само веднъж и само на един – на богочовека Иисус! В устата на българските „сини“ и „червени“ те звучат нелепо и престъпно! На българските „сини“ и „червени“, които все се изживяват като богочовеци, искам да им припомня една турска поговорка: „След Мохамед, всички пророци му ядат лайната!“

Библейският Авраам понечил да заколи сина си като агне, защото слушал Божия глас? Чий глас слушат днешните български политици, когато на жертвения камък слагат цяло едно българско поколение?! Когато отидете да спазарите агне за Гергьовден от овчаря, попитайте го – той за СДС ли е, или за БСП?! За НАТО или против НАТО?! Попитайте го и ще разберете, че вие живеете в един свят, а човекът, който гледа агнетата – в друг! И това е нормално. Ненормалното е, че нямате право на избор между световете! Избор, който да бъде зачитан от другите, от направилите другия избор!

Българи, заколете агнето! Идва Гергьовден. С кръвта на агнеца нека изтече омразата, разделението, нека кръвта на агнето ни измие очите и прогледнем, защото другата – човешката кръв – сега я гледаме само по телевизията (дай Боже да останат нещата така!) Телевизията не е от света на овчаря и агнето. По CNN няма никога да покажат обикновения български Гергьовден. Ще покажат български Гергьовден, ако на него се лее не агнешка, а човешка кръв! CNN е жесток овчар на човечеството!

Заколи агнето, българино! Убий змея! И седни на една маса с другите българи. От едната страна на масата да сме ние, българите, а от другата – змеят. Когато през 1994 година Ивайло Вълчев написа българския текст на песента „Гергьовден“ за албума „Рома TV“, той намери думи, от които по-добри аз не мога да кажа:

„ Пролетта на рамото ми кацна,

жива и зелена, жива и зелена!

Скоро е Гергьовден! Слънце пак мечтите съживява, млади и горещи, млади и горещи, скоро е Гергьовден!

Свети Георги да помолим, с нас по пътя да върви!

Еее, Свети Георги – тебе молим дай ни сила,

с наш’ та орис пак да се преборим!“

Други пътища ще ни повикат, заедно ще тръгнем, заедно ще тръгнем, дойде ли Гергьовден!

И над нас звезди ще се посипят, мъката ще скрият, мъката ще скрият, дойде ли Гергьовден!“

Пожелавам ви, българи, сила да се преборите със змея. Това е най-трудната борба, защото сутрин, когато се бръснем, змеят ни гледа от огледалото!

Историята продължава и след изборите

Въпреки че е подкрепен от такива звезди като кукувци и Христо Стоичков, „Нов избор“ се представи изключително слабо на изборите. Причина за това е грешната поведенческа стратегия на лидера му – Димитър Луджев. Още по време на самата изборна кампания противоречията в отбора са много. Луджев и Пушкаров не могат да излязат от облика на „стари играчи“ и не могат да формулират послание, което да е разбираемо и да спечели на тяхна страна всички българи, недоволни от завзелия властта политически елит на България. И Луджев, и Пушкаров не могат да излязат от общия сбор на компрометираната политическа схема в България. Собствените им лица тежат изключително много и това довежда още по време на кампанията до напускането на Диана Дамянова –  едно от малкото нови и свежи лица в групата. Стратези на политическата битка като Евгений Дайнов и мащабни политолози като Иван Кръстев не могат да спасят „пропрезидентската формация“. „Нов избор“ загубва изборите, а с това и симпатията на самите кукувци, защото много от сметките остават неразплатени. Дори с екипа, който е работил за тях, ръководителите на „Нов избор“ се отнасят като с електората си – т. е. смятат, че не е нужно това, което казват да бъде изпълнено, а го отправят към графата „предизборни обещания“…

След март 1995 година, когато окончателно е заличена от съдебния регистър партията „Народно движение „Ку-ку“, в самия екип на „Ку-ку“ избухва разногласие относно действията по-нататък. Ясно е, че пътят в политиката не е на дневен ред в този момент. Създателите на „Ку-ку“ започват да се готвят за продължение на телевизионните си кариери. Разногласията между тях са най-вече върху формите на продуциране. Стига се до разделянето между Камен, Слави и Любен Дилов-син, от една страна, и Петър Курумбашев – дотогавашният продуцент – от друга. Петър Курумбашев, режисьорите Илиян Джевелеков и Ивайло Палмов стават основните създатели и двигатели на предаването „Нощен магазин“, продуцирано от „Ку-ку филм“ ООД.

Самият Петър Курумбашев предпочита все повече да се занимава с бизнес. През 1997 година той беше за известно време главен мениджър на БНТ (по времето на генералното директорстване на Стефан Димитров). Неизменно, обаче, името му се е свързвало с предварително избрания професионален път – през 1995-1996 година е шеф на развлекателните програми на Нова телевизия, където заедно с Нели Андреева – също една от фамозните създатели на „Ку-ку“ (понастоящем живее в САЩ и е редактор в „Холивуд рипортър“), създават повечето запомнили се забавни предавания на частната медия; През 1997 година е шеф на забавните програми на БНТ, също така и е бил и представител на СМЕ – американска телевизонна компания в Източна и Централна Европа. Завръща се. за кратко в политиката – през 2002 година, когато участва като шеф на предизборните щабове на „Движение Гергьовден“ и продуцент на кандидатската кампания на Петър Стоянов.

Откъс от книгата „За стърчането

Слави Трифонов, Любен Дилов син

- Реклама -

Коментари