И все пак, ние се разхождаме по Граф Игнатиев, а не той по нас

Стар е спорът за това точно този ден ли е подходящ да почитаме като националния празник на България. Защо не 6-ти или 22-ри септември. Или пък 24-ти май или 20-ти април ?!

На 3-ти март 1878 година в Сан Стефано е имало точно 2 пъти по – малко българи, отколкото летелите в космоса. Ако броим и Дельо Хайдутин стават три пъти по-малко…
На 3 март 1918 година пък е подписан Брест – Литовският мирен договор, с който Русия капитулира пред България и Турция. Парадокс.

Тъй де … какво точно празнуваме днес и защо то трябва да е национален празник?!
Може би днес празнуваме това, че надживяхме три империи – Византийската, Османската и Съветската. Както вървят нещата, на път сме да надживеем и други, по-млади империи. 170-те хиляди квадратни километра на Сан Стефанска България отдавна сме загубили, но пък сме на път като население да се изравним със Санстефанска България – четири и половина милиона души сме били тогава. Барабар с циганите и турците.

Може би празнуваме, че все пак още сме тук, смеем се, плачем, мразим и обичаме. И ние се разхождаме по „Граф Игнатиев“, а не той по нас, както често е било в миналото. Да му благодарим за това. И на него и на руснаците. Но да благодарим най-вече на предците си за удивителния им балканджийски, мизийски, тракийки и македонски нрав, за този невероятен бацил, който помага вече толкова столетия да се скваси световното кисело мляко! Откърмени с него, съвсем естествено е да имаме за национален празник ден на подписването на договор, по който не сме страна и който скоро след подписването му се отхвърля от световните сили.
Такива сме си. Уникални и това е редно са честитим.
Честит празник, българи!

АВТОР: Любен Дилов – син

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.