Хуйку – български антинародни приказки

За разлика от хайку – прочутия японски жанр на късия, многозначителен стих, хуйку е късче проза, където нещата са казани толкова директно, че звучат като намеци за други по-значими неща. Докато хайку най-често чрез описанието на природата разкрива състоянията на човешката душа, хуйку чрез състоянията на човешката природа описва всичко, включително и състоянието на околната среда. Хуйку – това са кратки истории за природата на плътта, в които читателят може да открие природата на духа.
Жанрът хуйку е извикан за живот от международната необходимост. Един италиански тълковен речник представя термините „българин“, „българско“ и „български“ като синоними на състоянието „тъп, сив и суров“. Запознаването на италианците с жанра хуйку ще разшири значително мирогледа им и ще покаже по колко правилна следа са се насочили – българска следа! Ръководен от желанието за пълноценно представяне на тъпия, сив и суров климат на модерната българска душа, смятам за наложително и други български прозаици и лирици да пробват силата си в стила хуйку, за да можем в края на един период от първоначално натрупване на хуйковини да предложим на италианския пазар на изящното слово и една българска хуйку антология. Смятам, че ще имаме успех.
Убеден съм в това, както съм убеден, че Италия не прилича на ботуш, както е на картата! Нима не е достоен да присъства в такава антология знаменитият стих на без време отишлия си Иван Методиев от “Гъзове и облаци”:
“Пролет е.
На мустака на шефа
Косъм от путка.”
Българите сме далеч по-ужасни, отколкото подозират всички еврокомисари, заети с интегрирането на България в Европейския съюз. Но сме по своему почтени. И тази ни вродена почтеност и благородство изискват чрез жанра хуйку да предупредим нашите европейски съквартиранти за това, което ги очаква. Да не кажат после, че не сме им казали!

- Реклама -