Хоро

Августовски пазници на българщината

колажи: Иван Червенков във фейсбук
колажи: Иван Червенков във фейсбук

Изразът „хвърля се като вдовец на хоро“ изглежда е измислен за скучаещи инфлуенсъри.  Като се хвана на едно хоро българското фейсбук-човечество и вече цяла седмица не се пуска. То не бяха клетви, остроумия, колажи…

колажи: Иван Червенков във фейсбук
колажи: Иван Червенков във фейсбук

Дори Путин изплува с подводница от едно от Рилските езера. Велика Рилска пустиня, казвам ви.  Августовска!

Всъщност, социалните медии се разлютиха и разплискаха  по различни причини – едни осъдиха накърняването на парка, други – поредната пошла проява на българщината.

Да почна с тази дума – няма българщина!

Проверката е проста: използвайте китайщина, германщина, французщина… Как ви звучи? Найс, а?! Страхотно фейсбук-хоро се получи с това хоро в Рила. И на него, като истинско хоро се хванаха и малки, и големи.

Сега да кажа нещо сериозно за хорото. Руснаците го определят като южнославянски (също доста спорен термин), а нашите етнографи – като балкански танц. Имат го почти всички – гърци, сърби, българи, турци, румънци, хървати… Нарича се всякак: коло, оро и т.н. И произлиза от гръцкото хорос  (χορός), което ще рече най-общо танц. Хора, танцуват заедно, понякога в кръг, понякога в други, по-сложни фигури. И се държат заедно. Ритуалните значения са избледнели с времето, останало е усещането за общност, заедност, съпреживяване. И те май са най-важните.

Защото колко са българските мигове на общност, заедност и съпреживяване?

Като изключим мача срещу германците през 1994-а, аз не се сещам за много други. Сигурно съм черноглед. Има, една обаче мрачна и по особен начин криминална страна на хорото и нерадостната му съдба в България. Дори  събитията в село Горна Гнойница, днес Септемврийци, послужили за вдъхновение  на романа „Хоро“ на Страшимиров,  нямат нищо общо с революционните въжеделения на световния пролетариат, както се опитваха да ни внушат преди години. А си е история кървава и битово-криминална, каквито са най-често историите по тези земи. Клане за земя и клане за криворазбрана чест. Според изследователи една сграда на Попа в София гордо носи името на поръчителя – дом Алтемирски.  Но най-малкият грях на комунизма е кривото тълкуване на Страшимировия текст, който си остава една от важните мрачни символики на първите три десетилетия на миналия век.

По-голямата загуба е прекъсването на истинската връзка, която хорото създава между хората, с т.нар. му фолклорно униформизиране. Няма да изреждам имена на прочути фолклорни хореографи, създали цяла мрежа от ансамбли, но повече 40 години официално хорото се представя като цирк. Еднакви булки, с еднакви нанизи от тенекиени пендари  и еднакви момци, в еднакви премяни и с еднакви калпачета, като манежни кончета подрипват и весело подвикват. И тази тенденция подължи дори миналата седмица на Рилските езера.

А истинското хоро е точно обратното – това е кръгът, който заличава социалните и възрастови различия. Там един е с кундури, друг с цървули, трети – бос. Моми в неделни премени, са се хванали до баби с брашняни престилки, просякът до чорбаджията, попа до даскала… Това е хорото. А не навлечени с дебели сукмани „крейзи хорс”. С две думи – хоро е онова, което потропвате пияни и разлигавени в 00.00 часа на 31 декември, след речта на президента. Това на Рилските езера не е хоро, то е по-скоро някаква спартакиада.

И сега „българщината” мултиплицира принадените от времето на соц-а недъзи на фолклора, обявявайки ги за автентични. Поредното подменяне в клетата ни нова история, извършено с най-добри намерения. Но да не съдим остро хората. В крайна сметка по-добре е да играят хоро, макар и изкривено (не криво, кривото е друго, истинско), отколкото да дишат лепило. И съборът в Жеравна, дори, с цялата му напудрена помпозност си е нещо хубаво и ще остане, защото хората имат нужда от него. Хората имат нужда от хоро и си го търсят по най-различни начини. Както по най-различни начини търсят път към бога и са крайно подозрителни към всеки, който се захване да им обяснява кой е правилния път. Та да изоставим фолклорните теми и да видим модерния градски патриотичен фолклор.

Едно друго хоро се води по Черноморието, най-вече в Слънчев бряг. Валери Симеонов и Волен Сидеров. Валери е хороводецът на цяло коло от данъчни, полицаи и санитарни инспектори, докато Волен играе по-скоро ръченица. Ситна, с приклякане из медиите.  И двамата зоват Бойко Борисов за арбитър. Хич, не му е лесно на премиера, да знаете. Как да не извика премиерът: „махнете ми се от главата”! Един ден – метеоролози, на другия ден – политически метеоризъм – мощни газове в патриотичните черва на управляващата коалиция.  И битката на Валери с Волен, разбира се, също е в името на българщината. Повече българщина за почиващите иска Валери (поне така казва) и повече тишина.

Повече българщина за българския туристически бизнес, твърди пък Волен, и обвинява Валери в рекет на определени собственици на заведения. Всичко е в името на българщината. Заради нея, дори, Валери смени имената на заведенията – Какаов плаж, Кубинката, Единицата, Спалнята. Помние нали? Едно време така и Мусолини наредил да се сменят имената на всички хотели и публични сгради в Рим с италиански. И  до ден днешен  във вечния град стоят някои, трудно разбираеми от чужденците надписи, като „алберго”. И това е в името на италиянщината. Той, ясно, че Бойко ще трябва да реши казусът с отношенията между Валери и Волен, ама така и така се е захванал с училищата в момента – над 200 сгради се ремонтират ударно за 15 септември – да вземе и малко ремонт в даскалските глави  да инициира. Малко яснота относно таз пуста „българщина”. Защото още една година с тази коалиция и хората вече ще земенят окончателно с нея думата патриотизъм. Не само защото „патриотизъм” е чуждица, а най- паче поради патриотите в управлението….

Ех, че хубав израз този! Най-паче. Ето примери за приложението ѝ от дигиталния речник на българския език, които са толкова политически актуални, че направо тръпки да те побият:

Любен Каравелов: Избави ни от оние  чуждестранни предатели; а най-паче от нашите православни приятели.”.

 Иван Шишманов: Изисква се преди всичко щателно да проучим Любословието, неговата концепция и неговия развой,.. и най-паче неговото влияние върху съвременниците. ” 

и накрая – съвсем уместно – Гаврил Кръстевич: Затова ти тряба да благодариш паче на добрата си участ, нежели на господаря си

Та да благодарим най-паче на добрата си участ, че през август се занимаваме с хора и назначени в правителството патриоти, а не с мостове, паднали на главите ни, например!

- Реклама -