More

    Хейтъросексуалността на българския политически живот

    Любен Дилов-син

    Да, прелюбезни, повечето български политици са хейтъросексуални. Това си е напълно нормално състояние по тези географски и душевни ширини, което намалява темповете на демографски растеж, но не пречи на възпроизводството на вида. Просто поетичният завет на Ботев силно да любим и мразим е сублимирал в днешния политически и социален живот до откровена омраза, която поглъща цялата сексуална енергия на българския политик, независимо от биологичния му пол. При мъжете омразата е равномерна и се усилва основно в деня след изборите, докато при жените, средно на всеки 28 дни, добива известна истеричност, която после заглъхва.

    Омразата и разделението са двигателя на политиката. Колкото по-силни са обществените разделения по дадена тема, толкова повече енергия черпи политиката от тях. Колкото по-голям разлом в мненията, толкова по-ярки политици. За и против абортите, русофили-русофоби, гейбракове, Левски-ЦСКА, могат ли жените да паркират, Македония… – все едно от темата, важно е да генерира разделение, а от там и несекваща  политическа енергия. И не само политическа. Преди десетилетия, за да минеш за културен, трябваше да знаеш кои са Карл Орф и Густав Малер, колко точно души са Ортега-и-Гасет и Илф и Петров, какво е брутализъм в архитектурата и додекафония в музиката. Днес, за да си интелектуалец е достатъчно да кажеш: „мразя чалгата“.

    Хейтъросексуалността обяснява много неща, включително и неприязнеността  към Истанбулската конвенция. Като чуят за социална роля на пола, политиците стават подозрителни. Защото за тях „социално“ ще рече пенсии, помощи и други такива добрини, което е в противоречие с хейтъросексуалността.

    Изобщо мразенето е повсеместна политическа черта. Борисов трябва да бъде мразен и това е напълно достатъчно, за да си политически субект. Няма никакво значение какви ги вършиш, имаш ли програма и какво смяташ за войната в Украйна или влизането в Еврозоната. Достатъчно е да кажеш „мразя Борисов“ и вече си политически ситуиран в розово и леко вляво от паметника на Патриарх Евтимий в София.

    Възгласът „Гешев е радост“ и омразата към главния прокурор си е готова цяла съдебна реформа, какво ще му умуваш къде се дянаха делата от закритите спец-съдилища и какво се случва с всички доскорошни герои от Божков до Банев. Всъщност, има ли някой да е неясно какво точно е „съдебна реформа“?! Реформа на банята горе-долу сме наясно какво е, но съдебна? Кога точно започва, къде свършва, с какво? И тук, както навсякъде се въртим около омразата. Най-вероятно и ремонтът на банята започва с изречението, процедено от благоверната: „мразя тези плочки!“…

    Това не е само в политиката, прелюбезни, дори на езиково ниво никой не казва „не харесвам аспержи“. Казва се “мразя аспержи“. Даже „много мразя аспержи“!  Съвсем закономерно и националното ни летище се нарича „Враждебна“. Просто трябва да го преведем на Хейтърово, за да разбират и кацащите от Хийтроу къде точно са кацнали.

    Българската хейтъросексуалност, особено видима по време за избори, днес е направо обществено перпетум мобиле. Най-ярко се проявява при зелено-розовите наследници на Иван Костов, поради сложните им душевни състояния и постоянно съмнение дали са заявили достатъчно силно омразата си към едно или друго явление, което е част от собствената им идентичност. Например, омразата към мъжките чанти-диагоналки вече те прави почти жител на Долни Лозенец, към чалгата – чистокръвен жълтопаветник, а омразата към Волгин, или агенция „ПИК“ вече добавя и щипка аристократизъм.

    Най-интересна и пълна с нега е омразата към вечно неразбиращият ги избирател. Той, представяте ли, гласува отново за Борисов, преди това за Слави Трифонов… Днес зелено-розовите, обявяващи се за наследници на градската десница таят свирепа омраза към Киро и Асен, които въпреки откровеното си левичарство им отмъкнаха голяма част от избирателите. Защо им я отмъкнаха  ли? Ами – просто е. Защото по-ярко дефинират омразата си към Борисов. Разбира се, след брака с БСП все по-трудно е да определяме тези хора, като десница…

    Аз наистина се отнасям с огромно съчувствие към сложния им душевен мир и дори ги обичам такива, каквито са. Проявявам разбиране към настояването им Борисов да се извини за 9-те години на своето управление, а в същото време липсата на настояване БСП да се извини за наследството на БКП. Да си коалиционен партньор с партия, чиято идеология сам си забранил със закон е сложно душевно състояние! В крайна сметка по времето на комунизма се мразеше по-сладко, отколкото по времето на Борисов, не ли?!

    Еротиката на това особено състояние е, че мразещият обича мразеният понякога повече от самото мразене. Помните ли върволицата от чернокожи към космодрума в един от разказите от  „Марсиански хроники“ на Бредбъри? „Кого ще мразите сега?!“ – тъжно попита един старец, наблюдаващите колоната, бели каубои…

    Тази смутена политическа сексуалност на българския елит е и основната причина днес да няма не нормален, а никакъв диалог. И Борисов отлично го усети и срита кошера там, където най-много жужи. Очаквано – шумът е колосален, несъразмерно голям за едно просто предложение: „мразете ме, колкото искате, но обстоятелствата и избирателите ни  налагат нещо да се разберем“. Това е офретата. Защо се приема толкова трудно, ще попитате? Може би, защото застрашава идентичността на поканените, ерозира представата им за самите себе  и ги задължава  спешно да търсят нов враг, нов обект за мразене.

    Имам предложение за тях: спешно намразете „Продължаваме промяната“. Вие и в момента ги мразите, но още не си го признавате дори пред себе си. В крайна сметка нито вие взимате от гласовете на Борисов, нито той от вашите. Докато Промяната…

    Освен предложение, имам и стихотворение. Подписано е от безсмъртния колективен псевдоним Трендафил Акациев, точно преди 60 години и гласи:

    „Мразя те, мразя, врагольо,

    мразя твойта мръсна врагиня

    и твоите малки врагчета“

     

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

    The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

    Close