ХЪШОВЕ

Последващият период от пролетта на 1998 година до парламентарните избори от 17 юни 2001 година се характеризира с два ясни процеса – развитието на „Движение Гергьовден“ като политическа сила, налагането на предаването „Хъшове“ като най-мощния ъндърграунд политико-сатиричен коректив на властта. В самото шоу „Хъшове“ могат да се видят праформите на последващото „Шоуто на Слави“. „Хъшове“ са организирани около централната фигура на водещия – Слави Трифонов, неговия подводещ – баскитаристът от „Ку-ку бенд“ Георги Милчев-Годжи и цяла плеяда нови актьорски лица, освен Стефан Рядков: Иван Бърнев, Любомир Нейков, Руслан Мъйнов, Албена Михова и др.

Шоуто се снима буквално нелегално – в мазето на ремонтиращ се хотел в центъра на София. Всеки опит то да бъде излъчено от някое заведение или публична зала неизменно води до огромни неприятности за собствениците на сградата. На главата им се изсипват данъчни проверки, пожарникари, кметски власти и всякакви неприятности от най-високо и най-ниско ниво на администрацията. Ярък пример за това, как действа властта е предаването от 8 март 1998 година от Варна. На голям концерт в Спортната зала на града – с близо 4 хиляди зрители, вътрешният министър забелязва, че шоуто се охранява от няколко момчета от специализирания отряд за борба с масовите безредици – БМБ. Слави Трифонов винаги наема подобни охранители при живите участия на екипа или на „Ку-ку бенд“, защото те са единствените квалифицирани в България да се справят с големи групи хора, без да наранят някого. Вътрешният министър уволнява всички полицаи, видени на този концерт. Някои от тях и до ден днешен работят в „Шоуто на Слави“ …

„Хъшове“ се излъчва всяка неделя вечер по софийската ефирна телевизия „7 дни“, а във вторник вечер – в над 100 местни ефирни и кабелни телевизии в цялата страна. Разпространява се записано на всякакви формати – професионални и любителски видеокасети. Непрекъснато някои от телевизиите спират да го излъчват, притиснати от местните структури на управляващата СДС, но пък веднага се намират други, за които финансовата изгода от големия зрителски интерес е на първо място. Най-радващото е, че има и трети тип български кабелни оператори – такива, за които свободата на медиите е на първо място. Те го излъчват напук на преследванията и натиска. Съвсем закономерен факт е, че много от тези кабелисти по-късно стават основни фигури в политическото „Движение Гергьовден“, подмамени именно от революционното минало на „Хъшове“.

Паралелно с развитието на „Хъшове“ изключително се засилва позицията на екипа на музикалния пазар. Ръководената идеологически и творчески от Слави Трифонов и Евгени Димитров-Маестрото „Българска музикална компания“ се утвърждава като една от най-мощните продуцентски групи за нова българска музика. Заглавията ѝ продават рекордни тиражи, а самите албуми на Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“, въпреки гоненията на „Хъшове“ се налагат като най-продаваните изобщо заглавия на българския пазар. „Девети трагичен“ и „Вавилон“ излизат в две последователни години и представляват не просто аудиоалбуми, но и цялостна идеология. Особено албумът „Вавилон“ в музикално-артистичен аспект е  изключително съсредоточен върху музикалното новаторство, което се базира на балкански етномузикални традиции и актуално политическо звучене в светлината на войната в Косово и ударите срещу Югославия. Разпадащите се Балкани са представени през мита за Вавилон – объркване на хора, идеи и езици, което може да бъде спасено само чрез музиката – общият праезик на балканските народи.

Съществуването на „Хъшове“ през годините от 1998 до 2000 става възможно благодарение на безкористната постоянна помощ на хора като Сашо Дончев, Весела Паскова и Джон Мънъри, Таско Ерменков, техните компании „Овергаз“, „Мобиком“, „Елгон“, както и вносителите на „Самсунг“, „Омакс трейд“ – стоят твърдо зад екипа на „Хъшове“ и не се поддават на никакъв правителствен шантаж. Много други хора и фирми, дръзнали да пуснат реклами в предаването, било защото харесват духа му, било просто защото то е невероятно гледано срещат огромни проблеми. Близо 4 месеца основните дистрибутори на черната техника на „Самсунг“ за България де факто не могат да продават, тъй като непрестанно са им изпращани проверки от най-различни държавни органи, които запечатват складовете им. Усетили невероятния парадокс на ситуацията, „Хъшове“ въвеждат уникална рубрика вероятно в цялата история на шоубизнеса въобще – те публикуват телефон за нереклама в шоуто си. Мотивът е следният – отправена е заплаха към най-големите рекламодатели в България, – ако не си платите, ние ще ви заснемем безплатно клип и ще ви го излъчим в нашето предаване. Това ще ви доведе големи главоболия с властта. За това – по-добре плащайте си, за да не ви рекламираме. Излъчени са подобни реклами на „Шел“, „Кока-кола“ и БМВ. В началните надписи на предаването, както и в крайните излиза голяма заставка „Предаването се излъчва с помощта на българското правителство“. В самото пък предаване се снимат оригинални скечове и клипове, които „рекламират“ правителството.

„Хъшове“ излъчва ред предавания от провинцията, които се радват на огромен интерес. Обикновено пред залите, където се излъчва предаването се събират по 5-6 хиляди и повече граждани, неуспели да влязат, което принуждава екипа да плаща допълнително за големи екрани, които да излъчват предаването на площада.  Истински митинги се случват в Ямбол, Монтана и – особено – в родния град на Слави Трифонов – Плевен. Там на площада се събират близо 50 000 души, за да гледат жив концерт на „Хъшове“, Слави и „Ку-ку бенд“, който се превръща почти в политическа манифестация. Колкото повече се усилва натискът върху „Хъшове“, толкова повече се засилва и подкрепата за него от страна на обикновените хора. Ред значими обществени фигури започват да се престрашават и да гостуват в шоуто. То се превръща не просто в трибуна на опозиционността, но и в символ на опозиционността по принцип. „Хъшове“ е най-яркото доказателство, че ако не изневеряваш на духа на антиконформизма, заявен още с първите предавания на „Ку-ку“, неизменно ще се радваш на голямо обществено доверие и подкрепа.

Не може и да става дума за сравнение между останалото да вегетира в Националната телевизия предаване „Каналето“ и „Хъшове“. „Каналето“ е принудено да търпи диктата на политическата национална телевизия и да се съобразява с волята на управляващите. Медийният им конфорт е това, което ги обрича на все по-нисък зрителски интерес, прави ги част от безличния пейзаж на проправителствените предавания и издания, докато „Хъшове“, въпреки неблагополучията, които търпи с всяко изминало предаване става все по-ярко и по-гледано.

През лятото на 1998 година правителството отнема лиценза на едно от най-силните застрахователни дружества в България „София инс“, само защото се е осмелило да заяви, че ще подкрепи голямо национално турне на „Хъшове“, насочено срещу разпространението на наркотици. Това турне така и не се провежда и е едно от най-големите разочарования за привържениците на „Хъшове“. На следващото лято – 1999 година, в навечерието на местните избори, управляващите разбират, че ако не направят някакъв опит да се разберат с екипа на „Хъшове“, неговият огромен рейтинг може да бъде използван от политическите им противници. Затова те си затварят очите, и разрешават провеждането на лятно турне на „Хъшове“, спонсорирано от „Спетема“ и „Булгара“ – фирми за кафе и алкохол. Антидрога патосът на турнето е запазен. То е грандиозно и интегрира не само звук, пироефекти и актьорски скечове, но и ред нови прийоми. Като 5-метровата кукла „Хъш“, която открива и закрива концертите… Предстоящите избори така са „омекнали“ управляващите, че на някои от концертите дори се престрашават да излязат областните управители и да държат реч срещу наркотиците.

През цялото време на съществуване на „Хъшове“ всяко следващо предаване побива по-далече колчето на свободата и принуждава управляващите да отстъпват. Тези усилия са подкрепени и от ред извънтелевизионни прийоми. Във втория по големина български вестник – „24 часа“, собственост на германската медийна група WAZ се появява притурката „24 хъша“, която става нещо като печатен орган на „хъшовете“. Ред публични акции също дообогатяват картината на натиска. При абсолютно предрешен конкурс за директор на националната телевизия, подкрепян от екипа си изведнъж се явява Любен Дилов-син със 150 страници концепция за управлението на БНТ, отговаряща на всички изисквания на медийния закон. Панаирът става пълен, когато всички членове на комисията по избора на генерален директор на БНТ са съгласни, че това е най-професионалната заявка, но в същото време не могат да обяснят пред медиите защо Дилов-син не печели конкурса, а той е спечелен от радиожурналистка, близка на властите, със 7 страници политически манифест за управление на БНТ. Дилов получава утешително второ място в конкурса и предложение да депозира концепцията си във Факултета по журналистика за докторат по телевизия.

В заключение към епопеята „Хъшове“ е редно да отбележим две неща – този период невероятно закали екипа от сценаристи и режисьори, създавал последователно през годините „Ку-ку“ и „Каналето“. Той утвърди Слави Трифонов като шоумен номер едно в България за всички времена, доразви и създаде невероятната смес между шоубизнес и обществено-политическо публично влияние, което се институционализира в името „Хъшове“. Самото име крие интересна двусмислица. На английски език Hush! означава „тихо!“. Цялата ъндърграунд-история на противостоянието между екипа на „Хъшове“ и правителството сполучливо се вмества в това заглавие. В същото време „хъш“ е историческо определение в България. То се свързва с младата политическа емиграция, през последните десетилетия от продължилото близо 500 години турско владичество над българските земи. От 1840 година до освобождението през 1879 година, вследствие на Руско-турската война, много млади българи са предпочитали да емигрират в Румъния или Сърбия, където са се събирали на групи и са кроели планове за освобождаването на българските земи от турците. В редицата на хъшовете се нареждат най- големите и светли имена на националната революция – като Раковски и Каравелов, Захари Стоянов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, и разбира се, най-епохалното име, националният поет на България – Христо Ботев. Величавото и дребнавото съжителстват ръка за ръка в живота на хъшовете. Те са кръчмарски революционери и истински герои, сливащи песните от кръчмите с действителната си съдба. Те са интелектуалци и разбойници, революционери и бандити, обикновени писарушки – графомани и титанични писатели и поети. Хъшовете са цветът на българската емиграция и нейната пяна. Това което, обаче, всички до един са (независимо от личните си качества и оценката на историята за тях) луди глави и патриоти. В интерпретацията на сценаристите от „Ку-ку“ и „Каналето“, модерните хъшове са едно особено състояние на младите българи през 90-те години на XX век. Състояние на вътрешна емиграция. За 10 години над 1 млн. българи емигрират по икономически причини от 8-милионна България. Те в някаква степен са „хъшове“, затова и предаването е изключително гледано сред емиграцията, която си го доставя по най-странни пътища. Другите, по-важните хъшове, обаче, са тези, които остават в България – това е едно състояние на вътрешна емиграция, на дезинтегриране от обществения и политическия живот, на пълен нихилизъм и отвращение. Цялата история на „Хъшове“ позволява по-късно да формулира едно от основните послания на обществения живот в страната в навечерието на парламентарните избори от 17 юни 2001 година. То гласи: „Отвратените от политиката срещу отвратителните в политиката“. Това послание е удивително добре работещо и в голяма степен то позволява триумфалното завръщане на Симеон Втори в България и спечелването на абсолютно мнозинство от неговите привърженици в 39-тото Обикновено народно събрание.

В началото на 2000 година „Хъшове“ е изчерпано от съдържание. То може да се развива политически – функция, която е прехвърлена на „Движение Гергьовден“, и като чисто шоу. Дилов-син оглавява „Движение Гергьовден“ като класическа „аберацио иктос“ – латински правен термин, означаващ отклоняване на удара. Властта погва „Движение Гергьовден“ и неговите най-ярки лица – Дилов-син и ревизора Емил Димитров, а екипът на „Хъшове“, ръководен от Слави Трифонов и Росен Петров започват подготовката за поемане на поредното – най-сериозно досега – предизвикателство в своята медийна история – създаването на ежедневно токшоу с водещ – централната фигура на Слави Трифонов.

Откъс от книгата „За стърчането

Слави Трифонов, Любен Дилов син

- Реклама -

Коментари