Господ и гаргите

„Слави Трифонов за стърчането“ – преки обяснения

Първият смисъл на тази книга е да си я купите. За да можем с парите от продажбите пак да заредим мандрите с кашкавал по повод скорошното идване на социалистите на власт! Няма да съжалите за парите си – книгата е интересна, забавна и – най-малкото – поучителна. Дори повече, отколкото се полага на книга, чиято корица е оформена по този начин. Според наблюдателни сценаристи от „Шоуто на Слави“ фотографията на корицата е запечатала сакраменталния момент от сутрешното бръснене на главата Трифонова. Поради чупещите се огледала на субекта и обекта на повествованието му е невъзможно да види къде точно се бръсне. По тази причина и толкова кръв…

Друго възможно обяснение е, че когато човек е навикнал през последните 12 години да се удря челно с политическия, икономически и душевен „съпромат“ на Родината, най-малкото, което може да му се случи, са няколко драскотини.

Вторият смисъл на „Слави Трифонов за стърчането“ е дегероизацията. През последното десетилетие с моите колеги – хората, които създадоха магията на „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“, се занимавахме най-вече с дегероизация. Рушахме митове, сваляхме икони, разобличавахме фалшиви герои. Опитвахме се според силите си да правим нови. Както казват онанистите в Докторската градина, дойде време да посегнем и на себе си. В смисъл да подложим на полагащата му се дегероизация и Слави Трифонов. Не можем да допуснем нещо, което всяка вечер се появява в дома на милиони българи, да бъде възприемано сериозно!

Третият възможен смисъл е сериозният опит да опишем „стърчането“ като национален феномен. Да стърчиш по нашите географски, политически и душевни ширини, неизменно означава две неща – Господ да те забележи и гаргите да ти насерат главата. И двете неща са се случили обилно на Слави. Случват се и на много други българи, затова се надявам те да открият и себе си в книгата. Да стърчиш в България е трудно, защото десетилетия наред, убеждавани в колективната правота на индивидуалното невежество, още от детската градина ни учеха да казваме не аз, а ние. Трудно е в България да казваш аз, защото най-естественият отговор е „ти ли бе!“. И това е най-малкото. Случват ти се хиляди други неприятни неща, за които се разказва в „Слави Трифонов за стърчането“.

Една от амбициите на списувателя Дилов-син и редактора Росен Петров беше да накарат Слави Трифонов сам да създаде ключ към разбирането на това чудо, което всяка вечер нахлува в дома ви, решите ли да включите телевизора си на програмата на bТV. Относително добре е изяснен генезисът на следните по-видими характеристики на лицето Трифонов: неговата безапелационност; припокриването му с публичния образ на мутра; маниашката му отдаденост на музиката; фактът, че само човек със здрави селски корени е способен да издържи натиска, на който в България те подлага славата.

Друга амбиция – да се преразкаже макар и накратко, в доста сбит вид и силно субективно, от гледна точка стърчащото положение на Слави Трифонов, историята на „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“ през последните 12 години. Това е история, която продължава да се пише, но книгата „Слави Трифонов за стърчането“ (изд. „Сиела“) е удобен повод да се спре за малко; да се припомнят някои вече забравени истини и хора; и – разбира се – да се извадят поуки.
Поука винаги има. В случая тя е: „Господи, не разбрахме добре какво е добро и зло, но ужасно много се забавлявахме“ – и продължава с думи от песен на Слави: „Айде накажи ме, айде нарани ме, нека ме боли!“

Драматичната история преминава от бавна румба към лек кючек. Читателят е насърчен да потанцува, да се присмее над една от култовите фигури или да ? завиди. Но в никакъв случай, в нито един момент той няма да си помисли, че го лъжат. Защото „Слави Трифонов за стърчането“ е една искрена книга. Нещата се случиха точно така.

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.