Дресиране на хартиените тигри

Дресиране на хартиените тигри – ако дълго се вглеждаш в Доган и Доган ще се вгледа в теб!
27 март 2010

Очевидно – връзката между политици и журналисти е мощен източник на алтернативна енергия и – въпреки задълбочените си познания по тези източници – Ахмед Доган няма как да претендира да е основен архитект. Боя се, че за писмото си до „Труд” хонорар няма да получи. Както и аз не се надявам на такъв. Взимам думата не толкова в защита на Валя, колкото да споделя опит. Може би съм един от малкото присъствали на барикадата „политици-журналисти”, който е успявал няколко пъти да мине ту на едната, ту на другата страна, без окончателно да се превърне в дете на кентавър и русалка, самото то болно от шизофрения.

Защо е тази свръхчувствителност на политиците по отношение на журналистите?

Ето моето обяснение: Ако се замислите актовете на политическото са не повече от пет: избори,после – съставяне на някакъв колективен законодателен орган – парламентарно мнозинство, общински съвет; избор на управителен орган – министерски съвет, кметска администрация; приемане на бюджет и отчет за изпъленнието на бюджета. Извън тези пет акта политическата действителност се свежда единствено до друсане на въздуха с цел получаване на енергия от междуатомното обществено пространство.

Този казва едно, онзи казва друго. На другия ден двамата казват обратното… Скандали, нищоговорене и лъскане доспехите на ветераните на нищото. И цялото това нищобитие на политиците е невъзможно без медиите – то се случва изцяло там. В този смисъл политиците са книжни тигри, които развиват особен стокхолмски комплекс спрямо своите книжни звероукротители. Валерия е една от най-добрите на тази арена. Под камшика й – все едно по пантофи, или без – книжните тигри на бългаската политика подскачат близо две десетилетия. А онзи ден най-шареният от тях нещо се озъби. Каза – ама ти получаваш заплата, за да ни дресираш. Ама ти не можеш да си морален съдник, защото си цял ден сред зверовете.
Нищо чудно не се случва!

Перефразирайки Ницше ще кажа, че ако дълго се вглеждаш в Доган и Доган ще се вгледа в теб. А ние – освен да гледаме сеир – трябва да си даваме сметка, че журналистите сме виновни за „случването” на политиците, колкото и те самите и трябва да сме малко по-внимателни. Защото журналистът, в крайна сметка е един Маугли, бродещ в политическата джунгла, където Доган е най-малкото равен на Киплинговия тигър Шир Хан. Хапе, наистина, но да не забравяме – това е хартиен тигър, от устата му капе мастило.

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.