Директорите на БНТ

Но аз се отклоних много от темата за началото на „Каналето“. Първите стъпки на „Каналето“ бяха съпроводени и с моето навлизане в дълбоките и необятни води на рекламата. Сигурно днес изглеждам като човек, който много разбира от медиашопове, планиране, рекламно брокерство. Но и до ден днешен не мога да си обясня една схема, която тогавашният генерален директор на БНТ и един много, ама много мастит рекламен бос ми обясняваха. Видя се, че „Каналето“ е направо рекламен трепач и привлича рекламодателите, въпреки странния му начален час – в сряда, след 22,00 часа. Де факто, както сега с „Шоуто на Слави“, така и тогава с „Каналето“ завоювахме нов праймтайм, преместихме зрителския интерес от традиционния пояс около новините далеч по-късно. Когато се изясни този факт, състоя се този знаменит разговор, в който рекламният бос и шефът на БНТ ми обясниха, че всички реклами в „Каналето“ напълно справедливо ще бъдат разделени на три равни части от по 50 процента. Петдесет за БНТ петдесет за „Каналето“ и петдесет за рекламната агенция, която осигурява спотовете. Аз изпаднах в леко недоумение, което ме държи и до днес… Казвам им: „Момчета, извинявайте много – там беше тогава и шефът на рекламата на БНТ, Оги Димов, – простете моя лаизъм. Ето аз падам на земята и целувам прахта пред нозете ви. Простете още веднъж простотията на селянина, но когато ние в Плевен, съберем три по петдесет, не получаваме сто, а сто и петдесет. Друго се получава и когато разделим сто на три равни части: трийсет и три и три в период, но не и петдесет.“

А те отново взимат един лист и ми казват: „Чакай сега, ти не разбираш.“ И почват да чертаят едни схеми по листа – отстъпки, авансово закупено време, проценти за посредници – и хоп получава се три по петдесет. Аз – тъп и недоверчив селянин им викам: „Ясно! Само ми обяснете как като съберем три по петдесет става сто, а не сто и петдесет?“ „Ама ти нищо не разбра, виж сега“ – и отново почват да чертаят.

„Ясно — казвам си – ще ме преебат! Като ги гледам какви хора са, в тази група – Хачо, Оги Димов и Императора на рекламите, сетете се от четири пъти кой ще е прекараният – селянинът от Учин Дол!“

Добре, ама идва първият месец и моите петдесет процента си идват; вторият — също. Вдигам аз телефона на шефа на БНТ: „Хачо, всичко наред ли е с рекламите!?“ „Да!“; звъня и в рекламната агенция, и в дирекция „Маркетинг и продажби“: „Абе, момчета, с вашите пари всичко точно ли е?“ „Точно“ – отговарят ми. „Колко взехте?“ „Петдесет процента!“ „Бре, викам си – и нашите са петдесет, значи’ верно било, че сто може да се раздели на три по петдесет…“

Нека читателят днес прецени – кого са прекарали големите в рекламата. Аз нямам отговор, а пък и в Библията пише – „не съди, за да не бъдеш съден“. Може да се направи като телевизионна игра с импулсен телефон. Отговорете правилно: „Кой е бил преебаният в онзи случай?

  1. Българска национална телевизия

Б. Рекламната агенция посредник

  1. Осама Бен Ладен или някой друг“

Истината е, че „Каналето“ като копродукция с БНТ докарваше страхотни пари, които наистина влизаха в телевизията и всички бяха щастливи, доволни и не можещи да спят от завист!

Вероятно за генералните директори на БНТ трябва да има отделна глава, може би една-две дисертации и безспорно докторат по психопатология. Как един нормален човек откача, превърта и се смахва окончателно, щом стане генерален директор на БНТ Може би само Хачо Бояджиев е някакво изключение, поради огромния му опит и заради това, че повечето номера в телевизията той ги е измислил. А вероятно като добавка трябва да изтъкна и факта, че той се държи по еднакъв начин, независимо дали е шеф на БНТ, или не. Сиреч – окончателно и безвъзвратно е заразен с телевизионна лудост.

Нямам обяснение как страхотно готин човек като Иван Токаджиев, талантлив художник и направо гениален сценограф, изведнъж се превръща в пълна кукувица, докато е генерален директор на БНТ и може да формулира въпрос от рода: „А сега как ще погледна партията в очите?“ Това стана, след като излезе прочутото предаване на „Каналето“ от 17 ноември 1996 година…

Спомням си Иван Гранитски – човекът, с когото общуването за мен беше като гребане срещу течението на бурна река, без гребла. Всяко негово изречение беше изпъстрено с безбройни цитати и преправяй към Илф и Петров, Достоевски, руската класическа литература – като цяло, Захари Стоянов… Все автори, за които имах някаква бегла или по-ясна представа, но напълно катастрофирах на Киркегор, например. Или Мирча Елиаде. Този Киркегор много ме дразнеше – някакъв древногрък, мислех си. Отде да знам, че имало екзистенциализъм, че той дори си имал баща, какъвто се явява Киркегор, който дори не е древен елин, а датчанин. Всеки наш разговор с Гранитски започваше с подвеждащо разбираемото изречение „Здравей, ювиги! Радвам се да те видя“, след което следваха мисли и позовавания на световната литературна съкровищница, които само ти, Дилов, бе в състояние да разбереш какво означават и евентуално какво иска да ни каже чрез тях генералният директор на БНТ. Моите познания за екзистенциализма свършваха със самата дума – екзистенц. Възприемах я като неясна метафора за квартал „Сторгозия“ в Плевен. Не съм с лоши впечатления от Гранитски, въпреки че ни създаваше ядове и спря веднъж или два пъти „Каналето“. Но и за него важи правилото, че човек се побърква, когато стане директор на БНТ.. Ето например Паун Цонев. Днес, смея да кажа, че сме приятели и аз го уважавам много, но когато беше директор в БНТ просто ме побъркваше. Много ме дразнеше. Тогава ти, Дилов, му направи един образ – Фазан Цунев. „Каналето“ беше първата медия, която публично се подиграваме на изключително страшния за журналистите тогава медиен съветник на Жан Виденов – Краси Райдовски. Та в нашите скечове Фазан Цунев непрекъснато говореше по телефона с Райдовски за телевизията и изобщо всяка втора дума му беше за Райдовски.

Самият Райдовски всяваше страхотна паника у журналистите и никой не разбираше, че ако се отнасяш с него почтено и открито – както правехме ние – той не само не е страшен, но и много забавен. Вярно ние бяхме свободни души и не ни пукаше много. Райдовски имаше навика да се появява в коридорите на БНТ преди излъчването на предаването и да почне да крещи от другия край на студиото така, че всички мишчици в апаратните и журналистите да го чуят: „Трифонов – крещеше той точно по време на житната криза, –  партията ти повери четири тира с пшеница, а ти още не си се отчел с парите! Докога ще го издържаме ние това тъпо предаване?!“

Телевизионерите се ослушваха като пръднал заек, а ние си умирахме от смях, защото точно по темата с житото нямаше предаване, в което да не клатим правителството на Жан Виденов. То не бяха смешки с името на тогавашния земеделски министър Чичибаба, то не бяха сценки с хамалите, които товарят жито за износ…

По едно време изпълнителният директор на БНТ беше Найден Андреев. Той пък ни беше много сърдит още от времето на „Ку-ку“. Тогава, в козлодуйското предаване Нидал Алгафари ползвал аварийния фонд на БНТ. Това са предавания, които се пускат само при извънредни случаи – когато трябва да се изчака, за да се пусне специална програма на БНТ. Както почва „Ку-ку“, изведнъж се прекъсва с онези съобщения, че нищо страшно не се е случило в Козлодуй, които се редуват с концерт на Тина Търнър, импресии с годишните времена на Вивалди и анимационни филмчета за патето Яки. Всичко това Найден Андреев го е правил като авариен фонд. Като видял нещата – каквито и колебания да е имал за това става ли нещо в Козлодуй, или не, – той заедно с цялото си семейство, които не са от най-слабичките, се затворили в банята, облепили прозорците с тиксо и здраво пийнали йод. Не знам дали вече ни е простил, но тогава твърдо беше решил да заличи „Каналето“…

Според мен с директорите на БНТ би трябвало да е като в казармата – човек да си спомня само доброто, а лошото да е забравил. Но истината е, че върху бедната ми безкоса глава са се изсипали толкова идиотщини, толкова безумни схеми и кретении от страна на всякакви типове, които стават директори на БНТ и решават, че светът започва и свършва с тях. Изобщо не се интересуват от нищо направено преди тях, от целия опит, който сме имали. Това е като с партизаните във властта слизат от планината и започват да се учат на гърба на народа да управляват. Само че в БНТ ставаше на наш гръб. Пък и не само в БНТ. Държа да разкажа за умопомрачителните преговори, които водехме с шефовете на Нова телевизия. Преди да предложим предаването „Шоуто на Слави“ на 6TV, го бяхме предложили именно на Нова телевизия, както и в националната. След няколко предварителни разговора със Силва Зурлева, аз бях останал с впечатлението, че те искат такова предаване, и вярно – малко се страхуват

от управляващото СДС – но в крайна сметка го искат, защото ги бяха купили гърци, които се интересуваха от рейтинг и печалби. Отиваме в офиса на Нова телевизия с готов договор, който дълго е бил обсъждан. Отиваме на финално обсъждане и сме аз, Росен Петров, нашият адвокат, нашите счетоводители, секретарки, за да водят бележки по разговора. Цяла делегация. В костюми. Отсреща са седнали Силва Зурлева и адвоката на „Нова“ – Панчев. Небръснат, с разкопчана риза. Ние с вратовръзки, с бизнеспланове, с два лаптопа с различни предложения за договори и варианти на програмни схеми. Седмична, ежедневна – всякакви. Ще говорим за пари, влияние и рейтинг. Силва Зурлева мълчи, а небръснатият Панчев говори.

(Това беше непосредствено след като на Нова година предаването беше спряло и по „7 дни“. Там е друга дълга история – отношенията ни с Петко Тодоров и Агафонов. Но така или иначе – ние бяхме, общо взето, до стената. Да – хватката на властта около шията ни беше леко отслабнала, но пак нямаше къде да се излъчваме…)

Този Панчев, тази юридическа, биологическа и всякаква неповторимост, седи срещу мен и твърдейки, че говорел с „моя“ език, се държи изключително арогантно и просташки. Казва ми, че трябвало „да му снасям пет бона на всяко предаване“. „Да му снасям!“ Става дума за пари, извън договора, който обсъждаме. За пари на ръка – под масата! Самият договор, който те предлагаха също беше безумен и дори самото нещо Панчев, спомена, че ми предлагал договор, който трябвало да съм луд, за да го подпиша…

Аз казах на този Панчев, че наистина имам спомен да снасям, но изобщо не става дума за пет бона. По-скоро за някакви други неща, които снасям, докато съм сам в тоалетната и чета „Шогун“. Ако иска тях да му давам… Този човек трябва и до ден днешен да благодари, че на тази среща бях в ролята на бизнесмен и най-вече – не исках да обиждам Силва Зурлева, която се държеше добре с нас. Иначе щях на секундата, още там да му снеса нещо, да си го носи цял живот! За да не правя простотии пред всички и най-вече пред Зурлева, която гледаше тъжно като ирландски сетер – явно след като се бяхме разбрали, нещо друго се беше случило, – станах и си тръгнах. От тогава повече не съм стъпвал в Нова телевизия.

Явно директор на телевизия е диагноза. Токаджиев, неведнъж съм го казвал, всъщност е много нормален човек, добър художник и след като престана да бъде директор на БНТ неведнъж сме си говорили съвсем откровено, честно и искрено. Подобно е с Хачо, с

Гранитски, дори с Асен Агов… Това нещо не мога да си го представя за Лили Попова, например. Директорите на БНТ по свой начин служеха на партиите, които управляваха в този момент държавата – БСП или СДС. Но разликата между тях е от земята до небето. Вероятно става дума за някакви вътрешни неща – образование, интелект, усет… Тази жена е удивителна, това е някакво магическо създание… Помня, че ни бяха намекнали, че ако прекратим делото за спиране на „Хъшове“ срещу БНТ, може и да се договорим с г-жа Попова за предаване. Отивам на среща с нея и съм готов за три образа – кавалер, бизнесмен и радетел за българщината. Правим и предложение: първо, да излъчим концерта „10 години Ку-ку, 10 години демокрация“ и второ, да правим шоу всяка вечер. Това нещо го предложихме първо на БНТ. Лили Попова ме слуша, слуша – аз говорих 20 минути. Тя стои безмълвна като великденска статуя. Седи в своя си паралелен свят, сред други тролове, елфи, джуджета, хобити и всякакви приказни герои. Няма бизнес, няма рейтинг, няма пи ар на властта – няма нищо. По-успешно можех да си говоря със скулптурата на майката на Димчо Дебелянов, дето го чака все така в „кротък унес“. След като ме изслуша, тя най-после благоволи да си отвори устата и каза: „Странно е това, което ми казвате, защото аз просто не ви харесвам.“ Аз си глътнах езика и се окопитих след няколко десетки секунди: „Госпожо Попова – казвам ѝ, – аз не съм дошъл да ви искам ръката, че да ме харесвате. Аз ви правя бизнеспредложения.“ „Да! – отговаря женското създание. – Ама аз не само не ви харесвам, но телевизията е обществена, а вие не ми предлагате неща, свързани с обществения интерес…“

Тази жена беше сигурна, че е абсолютно наясно с това, какво е обществен интерес и как се прави телевизия! То и рейтингите си показаха колко е наясно! Знам, че тук нарушавам хронологията на разказа и говоря за неща, които са се случвали в по-късни години, но за мен, Дилов, всички директори на БНТ си приличат. Ако парафразираме Толстой – докато са директори, всички са щастливи идиоти, които са нещастни посвоему… Например Попйорданов. Нормален мъж, смислен – водили сме преговори да купим някаква негова телевизионна програма, която се правеше май с италиански пари и се излъчваше в неделя сутрин до късния следобед по Ефир 2…

След първото и последно излъчване на „Хъшове“ от 8 февруари 1998 година, този нов тип телевизионен директор, връхлиташе разгърден, със запретнати ръкави в различни кабинети на БНТ и пръскайки слюнки, крещеше: „Трябва да отвърнем на удара!“ Представяш ли си – те ни спряли без всякакво законово основание, организираха си кампания от зрителски обаждания срещу нас и сега –  да отвърнели на удара! Страхотно отвърнаха – другата неделя пуснаха „Хъшове“ по Иван Вазов, някаква постановка отпреди 30 години на телевизионния театър и журналистите изпохапаха от смях! Искали да покажат, че имало и други „Хъшове“, не само Слави Трифонов…

Хората, които откачаха не са само директорите на БНТ. Като подхванах темата за спирането на „Хъшове“, се сетих за един друг възрожденец – Радо Чолаков. Главен юрисконсулт. Той след спирането излезе в медиите със статия „Империята отвръща на удара“. Чувствах се, че живея в тъп виц! Каква империя, бе?! Какъв удар! И този човек е тръгнал от „Ку-ку“. Един от създателите на предаването, когото всички вие, Дилов, сте дондуркали по йерархията и комуто пазехте място във всичките си начинания, докато учеше в Германия. Черен неблагодарник! В момента работи за WAZ. Винаги съм си мислел, че подобни типажи има само в киното, че в реалния живот не може да има чак такъв подляр… Като го видиш във филма един такъв образ и от първия кадър си наясно – този ще бъде лошият! Накрая ще му се случи нещо ужасно, защото той наистина е лошият! Ще умира по особено мъчителен и назидателен начин. Радо Чолаков… Няма човек от „Ку-ку“, „Каналето“ и изобщо цялата тази история, който той да не е изиграл и по някакъв начин да го е вкарал в куп проблеми, само защото му се е доверявал! Включително и Курумбашев, който го пазеше до последно и му беше приятел! Само един пример за това как постъпи с нас! В последните дни на Токаджиев ние подписваме договор за още една година за „Каналето“. Мисля си сега, че всъщност Токаджиев ни харесваше и ако не му правехме толкова проблеми с партията, общо взето, нямаше нищо против нас. Факт е, че той подписа договора в последните си часове, докато беше генерален директор. Подписаха го и Тома Иванов, и Радо Чолаков. Имаше и още подписи – вече не помня кой точно. Трябва да отбележим, че Радо успя за доста кратко време да подлее вода на пряката си началничка – Зоя Кирова, общо взето съвестна и почтена жена, да я разкара от телевизията и да седне на нейното място. Та подписали сме договор, сменя се властта и идва Стефан Димитров като временен шеф. Договорът е надлежно изведен в книгата на деловодството, която описва всички юридически споразумения, имаме го и ние. Изобщо всичко е точно. Радо се разплаква, понеже новият шеф на БНТ ще го уволни, защото е допуснал в последните часове на предишния директор да се подпише такъв важен договор – за една година, за супервреме, и то за такова спорно предаване… Почва да хленчи как детето му ще остане без прехрана, той ще остане без работа. И ние, идиотите, добрите души, се съгласяваме той да фалшифицира книгата на деловодството – да заличи с бяло описа на този договор, да унищожи двата оригинала, или да ги скрие някъде – не ме интересува! И започваме да преговаряме отново, с новия директор за нов договор! Само заради Радо! За да му спасиме задника. В замяна на това той ни стори куп „благини“, доказвайки българската поговорка „направи добро, изяж лайно“.

Върхът на простотията беше, когато накара Лили Попова да пусне в патентното ведомство молба името „Ку-ку“ да бъде запазено за БНТ. При положение, че марката е собственост на „Ку-ку“ ООД и че с нея никога не е злоупотребявано, откакто се разделихме с Петър и „Ку-ку“. Правени са само два концерта – 7 години и 10 години „Ку-ку“, и двата съпроводени с доста скандали, но и в двата неизменно са участвали хора от цялото предаване, от общата история. Т. е. – това са били по-скоро начинания в чест на „Ку- ку“, а не за да се използва марката!

Мисля, че Радо Чолаков намери най-мизерния начин, по който да сложи капака върху цялата тази история с „Ку-ку“. Повери името и цялата легенда в ръцете на Лили Попова. Поне формално така изглежда. След време никой няма да знае кой какво си е мислел, или е искал да каже. Ще гледа фактите. 11 години след създаването на „Ку-ку“, то завърши. Утре ако някой иска да направи предаване с тази марка или каквото и да е било друго, свързано с телевизията, ще трябва да се обърне към поредния директор на БНТ. Няма значение кой точно ще управлява държавната телевизия в този момент. Няма значение, че е имало някакви си там хора, някакви си там „Ку-ку“ ООД, КИД или каквото и да е било друго. Това за мен е краят. Нека се знае, че черната точка в края на изречението я постави именно Радо Чолаков. Няма добро ненаказано!

Откъс от книгата „За стърчането

За стърчането

- Реклама -