Започна най-веселата седмица в българския политически живот.
Някакъв карнавал, в който дори протестиращите съдии изглеждат като нарочно маскирани. Реформаторите излизат в опозиция, но министрите им остават.
Христо Иванов напуска, Москов – остава и става ясно, че функциите на правосъдието ще се изпълняват от здравеопазването. Справедливо!
Министър на образованието смята за голям жест към себе си това, че премиерът не го е забелязал.
В крайна сметка, оправдано и ласкателно отношение към цялата ни политическа класа.
Наистина – в момента да не те забелязват е проява на изключителна мъдрост.
Патриотите, БДЦ, АБВ са къде явно, къде тайно управляващи, но в същото време опозиционно настроени.
ДПС са яростна опозиция, но заедно с това, умело подкрепящи управлението.
БСП пък си е в традиционната столетна деменция.
Краткотрайната й памет не работи, но пък се сети, че е хубаво да поиска вот на недоверие на правителството.
Пъстра, радостна шизофрения е обзела политиката, а журналистиката се щура в целия панаир като ученичка, ощипана от Слави Трифонов и радостно кудкудяка.
Новини се произвеждат всяка секунда, а основните политически играчи дават такива обяснения за действията си, че на техен фон „Атака“ изглеждат зряла, мъдра и улегнала партия.
Бензинът пада, винетките поскъпват, съдиите протестират срещу себе си, Евгени Минчев е на път да спечели Биг Брадър и телевизиите като цяло са заети с основната мисия на медиите – да държат населението в състояние на постоянно развеселен идиот (по д-р Михайлов).
В очакване да се роди Спасителят, спешно е необходима и Визитация.
Главният лекар, наричан още и Великият системен администратор или да рестартира машината, или да обясни понятно на участниците в карнавала, че да спиш с шизофреник не е непременно групов секс.
