ЛЮБЕН ДИЛОВ

Любен Дилов Иванов е български писател, преводач и публицист, основоположник на родната научна фантастика в литературата. Автор на над 40 романа, повести и сборници с разкази издадени на повече от 30 езика.

Книгите му са преведени на всички европейски езици и на японски и китайски в над 3-милионен тираж. Признат е за един от основоположниците на фантастиката в българската литература.

Според Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол, Любен Дилов се нарежда сред десетте най-ярки представители на философската научна фантастика на миналия век. Над 20 книги фантастика на Дилов са преведени на повече от 30 езика в милионен тираж. Романът му „Пътят на Икар“ е награден с „Еурокон“ за 1976 г.
„Да избереш себе си“ е от последните му произведения, в което темата за опита на човека да остане човек, когато телесните трансформации са го превърнали в нещо друго, доближава Дилов до най-модерните търсения на кибер-пънка. В същото време той остава верен на себе си: ироничната дистанция, с която води напрегнатия сюжет, се редува с еротика, философия и чувство за хумор.

Любен Дилов е роден на 22 декември 1927 г. в Червен бряг. В регистъра на общината обаче е записан под името Иван три дни по-късно, на 25 декември. Тази дата става и негова официална рожденна. По-късно пък при църковното му кръщение, името му е променено на Любен. По думите му, родът му произхожда от село Осеновлак, а дедите му са основали манастира „Седемте престола”.

Юношеството си Любен Дилов изкарва в Германия. Там посреща началото и края и на Втората Световна война. През 1939 година заминава със семейството си за Германия, където баща му е назначен на работа като коректор в българската секция на немската телеграфна агенция, а по-късно е и главен редактор на единствения вестник на български език в Германия „Родина”. По време на съюзническите удари над Третия Райх, семейството е евакуирано в германския град Райхенбах. Там по време на бомбардировките е разрушено имението в което са настанени. И докато германските войници и останалите евакуирани семйства търсят сред руините храна, Любен Дилов изнася книгите от опожарената библиотека. Някой от тях, като първите печатни произведения на Шекспир и Шилер на немски, стават част от фамилната му библиотека.

След края на войната семейството се прибира в България, а баща му е изпратен в лагера в Белене. Благодарение на рода на майка му, сред който има изявени партизани, Любен Дилов успява да завърши гимназия в Луковит и Българска филология в Софийски университет. Като студент публикува и първите си разкази във в. „Народна младеж” през 1951 г. Това са истории за граничари и войници, които му разказва негов приятел, той ги пресъздава като разкази. По препоръка и със съдействието на Ангел Каралийчев през 1953 г. Любен Дилов издава и първата си книга „Гълъби на Берлин”. Повестта робува на „модата” в социалистическия реализъм, „добрите хора” да се борят за мир, а „лошите” да им пречат. Години по-късно, самият писател изповядва за нея, че не би искал да я е писал.

Втората му книга „Атомният човек” е първият български научно-фантастичен роман и престоява в издателството три години. Редакторите търсят аналог в съветската литература преди да решат да я публикуват. Романът разказва за американски журналист, който в средата на ХХ век попада в ледовете на Антарктида и остава замразен 200 години и попада в бъдещето, когато е открит от международна експедиция. Книгата излиза през 1958 г., а двадесет години по-късно през 1979 г. излиза второто й издание, но главният герой вече е българин.

Вторият му фантастичен роман „Многото имена на страха” излиза през 1967 г., а две години по-късно и третият „Тежестта на скафандъра”. Истинско световно признание в жанра му носи „Пътят на Икар” през 1974 година.
Успоредно с писането, Любен Дилов работи и в Съюза на българските писатели, в редакциите на литературния седмичник „Родни простори” и списанията „Септември” и „Картинна галерия”.

Любен Дилов е един от основателите на библиотека „Галактика“ на издателство „Г. Бакалов“ – Варна.

След 10 ноември 1989 г. публикува нефантастичните книги “За мъртвите добро или смешно” и “Сексуалният живот при тоталитаризма”, които са част от т. нар. от „ръкописи в чекмедже”, творби за които се е смятало, че е невъзможно да бъдат публикувани в годините на тоталитаризма.

Любен Дилов печели две големи европейски награди за фантастика – награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в жанра на научната фантастика (през 1973 г.) и през 1976 г. получава наградата на европейските-писатели фантасти „Еурокон за романа му „Пътят на Икар”.

През 1991 г. му е въчена наградата „Карел Чапек” за културен принос. Носител е на орден „Кирил и Методий”.

През 1989 г. Любен Дилов основава литературната награда за българска фантастика „Гравикон”.

Класиците в жанра на научната фантастика Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол определят Любен Дилов като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“.
Любен Дилов ни напуска на 10 юни 2008 г. в София.

Награди

• 1963 г. – награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“
• 1969 г. – втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“
• 1973 г. – награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
• 1976 г. – специална награда за литература от „Еврокон“ за романа „Пътят на Икар“
• 1991 г. – почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
• 2000 г. – почетен гражданин на Червен бряг
• 2002 г. – носител на наградата на читалище „Светлина“, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града

Произведения

Повести и новели

1953 г.- „Гълъби над Берлин“ – повест за деца, плод на впечатленията му от Германия, където (заедно със семейството си) прекарва Втората световна война.

 Фантастика

 Романи

 1958 г.– „Атомният човек“

1963 г.- „Кладенецът на таласъмите“

1967 г.- „Многото имена на страха“

1969 г.- „Тежестта на скафандъра“

1974 г.- „Пътят на Икар“

1976 г.- „Парадоксът на огледалото“

1980 г.- „Звездните приключения на Нуми и Ники“

1981 г.- „Пропуснатият шанс. Из съчиненията на моя компютър“

1982 г.- „Незавършеният роман на една студентка“

1983 г.- „До райската планета и назад“

1985 г.- „Жестокият експеримент“

Нефантастика

1953 г.- „Гълъби над Берлин“ – повест, дебютна книга.

1960 г.- „В един пролетен ден“ – сборник

1961 г.- „Коко и Кики“ – приказка

1963 г.- „Кладенецът на таласъмите“ – роман

1963 г.- „Вълшебната гривна“ – приказка

1964 г.- „Помня тази пролет“ – роман

1967 г.- „Пътят на верността“ – сборник док. разказ

1968 г.- „Тръстиките“

1975 г.- „Весело и тъжно“ – сборник разкази и приказки

1977 г.- „Очерк за себе си“ – сборник

1988 г.- „Записки на фантаста“ – автобиографична книга

Повести и новели

1971 г.- „Педагогическа машина“

1978 г.- „Новогодишна трагедия“

1979 г.- „Двойната звезда“

1979 г.- „Поредният номер“

1981 г.- „Ограбената истина“

1982  г.- „Не пушете! Затегнете коланите“

1985 г.- „Ние и другите“

1985 г.- „Рибарска история“

1987 г.- „Жажда в неделя“

1987 г.- „Съдебно дело: целувката“

1988 г.- „Ребро Адамово“

1995 г.- „Хоминиана и времето“

1989 г.– „Бойте се от данайците“

1989 г.– „В чакалнята“

1989 г.– „Извънредният и пълномощен посланик“

1989 г.– „Когато рибата не кълве“

1989 г.- „Контакти от четвърти вид“

1989 г.– „Мъдрото момиче“

Разкази

 1964 г.– „Моят странен приятел – астрономът“

1972 г.- „Случка на изложбата“

1976 г.- „Цялата истина около шимпанзето Топси“

1977 г.- „Да нахраниш орела“

1978 г.- „Зеленото ухо“

1979 г.- „Дори да си отидат“

1979 г.- „Странните качества на Борис Левиташки“

1981 г.- „Пропуснатият шанс“

1982 г.- „Хубавата Елена“

1983 г.- „Наше доказателство за летящите чинии“

1983 г.- „Точката на Лагранж“

1985 г.- „Стара история“

1988 г.- „Край извора“

???? г.- „Захарната бучка“

1981 г.- „Експеримент в криминалния жанр“

???? г.- „Как се съчинява фантастичен разказ“

???? г.- „Кварталната градинка“

???? г.- „Модна тенденция“

???? г.- „Даровете на Бога“

???? г.- „На пеещата планета“

1971  г.– „Напред, човечество“

???? г.- „За Джони, който искаше да излезе“

???? г.- „Осъзнаването на роботите“

???? г.- „Още по въпроса за делфините“

???? г.- „Последното интервю на Адам Сусбе“

1981 г.- „Предисторията на едно заболяване“

???? г.- „Приказка за доброто чудовище“

???? г.- „Пророчицата“

???? г.- „Среща с непознатото“

???? г.- „Шегата на капитана“

Разкази от сб.„Жажда в неделя“ (1987)

Лотарийният билет

Очерк за себе си

Чуждият човек

Фантастика

 Самостоятелни издания

1958 г.- „Атомният човек“ (роман) – изд. „Народна младеж“, поредица „Библиотека Приключения и научна фантастика“, №33

1964 г.- „Човекът, който търси“ (сборник разкази, съвместно с Димитър Пеев и Антон Дончев) – издателство „Народна младеж“

1967 г.- „Многото имена на страха“ (роман) – „Медицина и физкултура“

1969 г.- „Тежестта на скафандъра“ (роман) – „Медицина и физкултура“

1971 г.- „Моят странен приятел – астрономът“ (сборник) – издателство „Христо Г. Данов“

1974 г.- „Пътят на Икар“ (роман) – Издателство „Христо Г. Данов“, І издание

1976 г.- „Парадоксът на огледалото“ (роман) – издателство „Български писател“

1977 г.- „Да нахраниш орела“ (сборник) – Издателство „Христо Г. Данов“

1977 г.- „Тежестта на скафандъра“ (роман, поредица „Стадион“) – издателство „Медицина и физкултура“

1979 г.- „Атомният човек“ (роман, поредица „Библиотека Фантастика“) – издателство „Отечество“

1979 г.- „Двойната звезда“ (сборник, Библиотека „Галактика“ 2) – издателство „Георги Бакалов“

1979 г.- „Пътят на Икар“ (роман) – издателство „Христо Г. Данов“, ІІ издание

1980 г.- „Звездните приключения на Нуми и Ники“ (роман за деца) – издателство „Отечество“

1980 г.- „Парадоксът на огледалото“ (роман) – издателство „Български писател“

1981 г.- „Пропуснатият шанс“ (роман) – издателство „Христо Г. Данов“

1982 г.- „Не пушете! Затегнете коланите!“ (сборник, поредица „Меридиани“ 107) – издателство „Народна младеж“

1982 г.- „До райската планета и назад“ (поредица „Библиотека Фантастика“) – издателство „Отечество“

1983 г.- „Точката на Лагранж“ (сборник) – издателство „Български писател“

1983 г.- „Тежестта на скафандъра“ (роман, Библиотека „Галактика“ 43) – издателство „Георги Бакалов“

1985 г.- „Жестокият експеримент“ (роман) – издателство „Георги Бакалов“

1986 г.- „Незавършеният роман на една студентка“ (роман) – издателство „Български писател“

1986 г.- „Пропуснатият шанс“ (сборник) – издателство Христо Г. Данов

1987 г.- „Дори да си отидат“ (сборник) – Издателство „Български писател“

1988 г.- „Многото имена на страха. Тежестта на скафандъра“ (романи) – издателство „Български писател“

1990 г.- „Ние и другите“ (сборник) – издателство „Христо Г. Данов“

1995 г.- „Звездните приключения на Нуми и Ники“ (роман за деца) – издателство „Отечество“

1995 г.- „Хоминиана и времето“ (сборник) – издателство „Иван Вазов“

1997 г.- „Зеленото ухо“ – (сборник), „Избрана фантастика“, т. 1 – Издателска къща Труд

1997 г.- „Наше доказателство за летящите чинии“ (сборник), „Избрана фантастика“, т. 2 – Издателска къща Труд

1999 г.- „Библията на Лилит; Голямата стъпка“ (романи) – Издателска къща „Бард“

2001 г.- „Демонът на Максуел“ (роман) – Издателска къща „Бард“

2002 г.- „Да избереш себе си“ (роман) – Издателска къща „Бард“

2002 г.- „Пътят на Икар“ (роман) – Издателство „Захарий Стоянов“

2007 г.- „Незабравимо. Любен Дилов“ (сборник) – Издателство „Аргус“

Публикации в съвместни издания

1979 г.- „Тайнственият триъгълник“, издателство „Георги Бакалов“, Библиотека „Галактика“), №6

„Още по въпроса за делфините“(разказ)

2008 г.- „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ (годишник) – издателство „ЕГИ“

„Последното интервю на Адам Сусбе“(разказ)

2013 г.- „За спасяването на света“ – Фондация „Човешката библиотека“

„Напред, човечество!“

Публикации в периодика

1958 г. – „Атомният човек“. Научно-фантастична повест. – Списание „Наука и техника за младежта“, брой 1-6 от 1958 г.

1959 г.- „Когато страхът изчезне“. Научно-фантастичен разказ. – Списание „Наша родина“, брой 1 (61) от януари 1959 г.

1963 г.- „Моят странен приятел – астрономът“. Научно-фантастичен разказ. – Списание „Наша родина“, брой 12 (120) от декември 1963 г.

1969 г.- „Напред, човечество!“ Научно-фантастичен разказ. – Библиотека „Космос“ № 6. Приложение към списание „Космос“, брой 9 от 1969 г.

1971 г.- „Педагогическата машина“ (новела) – сп. „Септември“, №1

1972 г.- „Случка на изложбата“. – В Приложение за наука и техника Радар бр. 2 от 15.І.1972 г. Към вестник „Септемврийче“, брой 4 (2260) от 15.І.1972 г.

1974 г.- „Цялата истина около шимпанзето Топси“. Фантастичен разказ. – Годишник „Спектър’74“ от 1974 г.

1974 г.- „Terra Secunda“. Откъс от научно-фантастичния роман „Пътят на Икар“. – Вестник „Орбита“, брой 40-41 от 1974 г.

1975 г.- „Космонавтът се завръща“. – в Литературно приложение Родни простори бр. 2 от 8.І.1975 г. вестник „Септемврийче“, брой 3 (2571) от 8.І.1975 г.

1975 г.- „Сън, подобен на разказ“ – в Приложение за наука и техника Радар бр. 28 от 12.VІІ.1975 г. Към вестник „Септемврийче“, брой 56 (2624) от 12.VІІ.1975 г.

1976 г.- „На Пеещата планета“. Научно-фантастичен разказ. – Вестник „Орбита“, брой 13-14 (377-378) от 27.ІІІ.1976 г.

1977 г.- „Най-интересният ден от ваканцията“ – в Литературно приложение на вестник „Септемврийче” Родни простори бр. 51 от 21.ХІІ.1977 г. към Вестник Септемврийче, брой 102 (6478) от 21.ХІІ.1977 г.

1977 г.- „Точката на Лагранж“. Научно-фантастичен разказ. – Вестник „Орбита“, брой 52 (468) от 24.ХІІ.1977 г.

1978 г.- „Новогодишна трагедия“ (новела) – в. „Антени“, №52

1979 г.- „Поредният номер“ (новела) – сп. „Наша родина“, №3

1981 г.- „Ограбената истина“ (новела) – сп. „Наша родина“, №2-3

1982 г.- „Незавършеният роман на една студентка“ (повест) – сп. Пламък, №10

1985 г.- „Ние и другите“ (новела) – в. „Лит. фронт“, №42

1985 г.- „Рибарска история“ (новела) – сп. „Наша родина“, №9-10

1985 г.- „Стара история“ (разказ) – в. „Работническо дело“, №354

1985 г.- „Рибарска история“. Фантастична новела. – Списание „Наша родина“, брой 9-10 (381-382) от септември/октомври 1985 г.

1987 г.- „Извънредният и пълномощен посланик“. Фантастична новела. Автор Любен Дилов. Списание „Наша родина“, брой 11 (407) от ноември 1987 г.

1987 г.- „Съдебно дело: целувката“ (новела) – сп. „Български воин“, №7

1988 г.- „Край извора“ – в списание „ФЕП“, 1988 г., 1-2 бр.

1988 г.- „Ребро Адамово“ (новела) – сп. „Отечество“, №6-8

1989 г.- „Балонната дъвка“. Фантастичен разказ. – Списание „Пламъче-Чуден свят“, брой 11-12 от 1989 г.

1990 г.- „Компютърът и усмивката“ (откъс от роман) – сп.„ФЕП“, бр. 1/90

Статии

1958 г.- „С очи към звездите“ (бележки за съвременната НФ литература), в. „Народна култура“, №30

1967 г.- „Малка антология на НФ литература“ (статия) – в. Пулс, №16

1970 г.- „Научната фантастика – литература за съвремието“, в. „Пулс“, №22

1977 г.- „Градините на фантазията“ – в. „Народно дело“ (Варна), №69

1979 г.- „Фантастиката подготвя съзнанието на човека за бъдещето“ (интервю) – в. „Труд“, №75

1982 г.- „Фантастиката и фантастите“, сп. „Пламък“, бр. 12

1984 г.- „Авторитетът на българската фантастика“ (интервю), в. „АБВ“, бр. 3

1984 г.- „За фантастиката – с надежда и упование“, в. „АБВ“, бр. 37

1985 г.- „Фантастиката – едно надникване в бъдещето“, в. „Вечерни новини“, №117

1985 г.- „Въображение и мисъл: Фантастиката и научно-техническата революция“, в. „Работническо дело“, №137

1987 г.- „Пиша като българин“ (интервю) – сп. „Хоризонт“, №4

1987 г.- „Да не позволяваме да убиват въображението ни!“ (интервю) – сб. „Събеседник по желание“

1987 г.- „Как се съчинява фантастичен разказ“, в. „Литературен фронт“, бр. 38

1989 г.- „Може би – магическа играчка“ (размисли за фантастиката в литературата), сп. „Литературна мисъл“, бр. 3

На руски език

1975 г.- „У страха много имен“ (роман) – Издателство „София-пресс“

1979 г.- „На поющей планете“ (сборник) – Издателство „София-пресс“

1981 г.- В сб. „Дивные времена“ – Издателство Български художник

„Заколдованный браслет“ (сказка)

1985 г.- „Точка Лагранжа“ (сборник) – Издателство „София-пресс“

1986 г.- „До райской планеты и обратно. Звёздные приключения Нуми и Ники.“ (романы) – Издателство Свят

1988 г.- „Упущенный шанс“ (сборник) – Издателство „София-пресс“

1989 г.- „Неоконченный роман одной студентки“ (повесть) – Издателство „София-пресс“

1990 г.- „Жестокий эксперимент; Незавершенный роман студентки“ – Издателство Интепринт

На немски език

1978 г.- В сб.  Eine Anthologie bulgarischer phantastischer Erzählungen

Ljuben Dilow: Unser Beweis für die fliegenden Untertassen (Любен Дилов: Наше доказателство за летящите чинии). Превод: Egon Hartmann

1981 г.- „Nicht Rauchen! Gürtel Anlegen!“ (Не пушете! Застегните колaните!)Превод: Lotte Markowa, 1981: В литературно приложение към списанието «Bulgarischer Horizont», Nr. 45, София

1981 г.- „Der Doppelstern. Phantastische Erzählungen“. [Двойната звезда. Фантастични разкази]. Съст.: Erik Simon; превод: Egon Hartmann

Der Lagrangesche Punkt (Точката на Лагранж)

Unser Beweis für die fliegenden Untertassen (Наше доказателство за летящите чинии)

Die schöne Helena (Хубавата Елена)

Den Adler füttern (Да нахраниш орела)

Der Doppelstern (Двойната звезда)

1987 г.- „Der Doppelstern“. Das Neue Berlin, Berlin [изд. 2] Преиздание:

1982 г.- „Neujahrstragödie“. (Новогодишна трагедия) Превод: Beatrix Iskrowa, 1982: В списанието «Bulgarien heute», Nr. 12/1982, София

1984 г.- „Die Last des Skaphanders“. Science Fiction Roman. (Тежестта на скафандъра.) [НФ роман] [Ljuben Dilov] Превод: Egon Hartmann, 1984: Wilhelm Heyne Verlag, München

1985 г.- „Der Lagrangesche Punkt“. (Точката на Лагранж) 1985: В списанието «Bulgarien heute», Nr. 453, София

1985 г.- „Die schöne Helena“. (Хубавата Елена) Превод: Egon Hartmann, 1986: В антологията «Entropie», съст.: Wolfgang Jeschke. Wilhelm Heyne Verlag, München. [Автор указан в написании «Ljuben Dilov».]

1989 г.- В сб. Kontakte mit dem Unbekannten. Neue phantastische Erzählungen aus Bulgarien. [Kонтакти с непознатото. Нови фантастични разкази от България]

Ljuben Dilow: „Die bestohlene Wahrheit“ (Любен Дилов: Ограбената истина). Превод: Egon Hartmann

Ljuben Dilow: „Begegnung mit dem Unbekannten“ (Л. Дилов: Среща с непознатото). Превод: Egon Hartmann

1991 г.- „Vorwärts, Menschheit!“ (Напред, човечество), Превод (от английски): Ingo Dierkschnieder, 1991: В антологията «Der große Heyne World SF Omnibus», съст.: Brian W. Aldiss & Sam J. Lundwall. Wilhelm Heyne Verlag, München. [Авторът е написан като «Ljuben Dilov».]

Нова поредица

Издателство „Ентусиаст“

 „Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си“ издадена на 12.2016

3. „Пропуснатият шанс“ издадена на 12.2014
4. „Напред, човечество!“ издадена на 12.2017

4.   „За мъртвите или добро, или смешно“ издадена на 01.06.2015

5.   „Нуми и Ники“ издадена на19.12.2018

6.   „Зеленото ухо. Незавършеният роман на една студентка“ издадена на  06.12.2020

Дизайн на кориците Владимир Тодоров, Чавдар Гюзелев.

 

Баща ми в мен
Любен Дилов – син за бащата Любен Дилов

Да редиш думите като тухли. Да ги печеш като хляб. Да ги продаваш като проститутки, да ги хвърляш като камъни. Да трошиш стъклата на действителността. С парчетата не да си режеш вените, а да направиш мозайка. На въглищаря въглища да продаваш, на краставичаря – илюзии. Да духаш горещо стъкло на битието и да не ти капе по краката. Да оцеляваш без да си предател, да си достоен без да ставаш смешен. Да се гордееш, че си българин ( и да се гордееш, и да не се гордееш – все си българин, така че по-добре да се гордееш), да си патриот в странство и космополитен у дома. Да отстрелваш патици, скрит сред мислеща тръстика, да плащаш алименти на държавата.Да знаеш точно коя част от челюстта е открил Гьоте, полицията да бъде твоя Екерман. Да вярваш, че Господ ни обича, защото има чувство за хумор. Господ да вярва в теб.

Да си добре подстриган и с ново бельо, когато дойдат извънземните. Да спориш с глупака, без да му цитираш Пушкин. Да надхитряш пъстървата с любов, да я ловиш с хайвер, а не с червей. Да пиеш шампанско от дамска обувка, дори да е произведена във фабрика “Сърп и чук”. Да си галантен без да си досаден.

Да знаеш, че бисерите се раждат от лайната на мидите, така че е все едно дали ще ги даваш на свинете, или не. Да не убеждаваш евреите и арабите да се разберат като добри християни. Да подариш на малката кибритопродавачка запалка “Зипо”, а на Мартин Лутер – пишеща машина (как ли щеше да изглежда Дявола, ако Мартин Лутер имаше пишеща машина, а не мастилница?!). Да мислиш позитивно в света на серопозитивността. Да си крачка след модата, и две крачки встрани от “две напред, една назад”. Да не вярваш на идеологии и формалин. Да си правиш богове и да им се кланяш, само ако могат да изпият повече от теб. Да не пожелаваш жената на ближния, ако не си заслужава. Да не обичаш живото така, че да не оглупееш. Да обясняваш на Пикасо, че по отношение на заразите, гълъбите са летящи плъхове. Да знаеш, че тайната на усмивката на Джоконда крие нейния стоматолог…

Най-вероятно ще се окаже, че човек живее само веднъж. На сцената на живота всички сме дебютанти – който се взема на сериозно, става смешен. С критиците е по-подходящо да се напиваш, отколкото да ги четеш. Тайната на близостта е в ироничната дистанция.

Да носиш всичко свое със себе си. Да могат да ти го вземат, само ако вземат теб. Да си винаги при себе си, защото това е единствената ти къща. Да си толкова близко до нещата, че да могат да те погалят, и да те ударят. Очакването и изненадата ни крепят да не паднем. Да си толкова далеч от нещата, че само с една достойна крачка, да си там, където вече не участваш. Да си си там. Да си.