Българската зона на комфорт

dilov.info

 

Изключително предложение, прелюбезни, прочетох във фейса! Вместо Фики, Цветан Цветанов  да изпее „Сега е момента за апартамента” в онази сакрална реклама. А в другото култово клипче строгата господарка Николета Лозанова да подготвя не Михайлов за дузпа, а Радев за втори мандат… Разбира се, това е възможно в един по-добър свят, където болните деца в онкологията носят пижамки с логата на световни компании, които плащат лечението им, а футболистите са с тениски с DMS-номера и заплатите им зависят от смс-ите на феновете! Възможно е извън света на българския комфорт…

Светът е несправедлив и едва ли изборите ще го поправят. Тази седмица  феминистките по света честват 40 години от встъпването длъжност на първата  жена министър-председател на Норвегия – Гру  Брундтланд.  И президентът Радев го отбелязва, като каза, че Нинова ще реши дали да го подкрепи за втори мандат след изборите. Стожерът на българския феминизъм, гонител на джендъри чрез кукери и върл противник на Истанбулската конвенция, Корнелия, остава да уточни след кои избори ще се изкаже по темата: след парламентарните, или след президентските.

Наречете ме злопаметен, но за мен е важен и въпросът, наистина ли лидерката на БСП смята, че икономическият министър на Жан Виденов, Румен Гечев има място в следващия парламент?!  Че и като водач  социалистите в  Плевенски окръг. С  факта, че е родом от Червен бряг,  всички положителни приноси  на Гечев се изчерпват. И те са към демографията, а не към икономиката, или парламентаризма… Все едно, халал да им е на социалистите Румен Гечев, стига да обещае повече никога да припарва до икономическо или финансово министерство. По-важното е, че социалистите с акламации са посрещнали вестта, че проф. Иво Христов, безстрашният разобличител на световните конспирации, все пак се е съгласил да бъде втори в Пловдив. Тази новина очевидно се очаква да предизвика едно ново Съединение в опразнените от Георги Гергов душевни пловдивски територии…

Обезпокоителни новини идват и от Русия. И те са свързани не само със задържането и осъждането на Навални. Руски социолози доказват, че 80% от населението на Матюшката се информира за санкциите срещу Русия от вестниците, които накъсва за дворните си клозети. По тази причина, социолозите изтъкват, че санкциите едва ли ще засегнат сериозно населението. Все пак, да не забравяме определението за социолог – човек, който в стриптийз-бар гледа не към пилоните с момичетата, а към публиката. Много е възможно социолозите да гледат просто в грешна посока и руснаците да са повече притеснени от това, че имат санкции, отколкото от това, че Путин няма дворец…

Бурен бракоразводен романс и при патриотите. Върховният съд върна Сидеров на Каракачанов и Симеонов, с мотива че развод вече е невъзможен. Не и в рамките на семейството „Обединени патриоти“. Българският съд е станал много суров! По време на соц-а, при бракоразводни дела също се случваше съда да върне мъжа на съпругата му, но беше с изпитателен срок. Да пробват за два-три месеца дали пък няма да успеят да съхранят основната клетка на обществото. Това да ти кажат направо: „развод – невъзможен“ е наистина жестоко! Не забравяйте, прелюбезни, че когато е бил измислен брака като институция, средната продължителност на живота е била под 30 години. Никой не е очаквал, че тази мъка ще трае с десетилетия!!! Моят чичо, национално известният зевзек Борислав Дилов, във всички формуляри, в графата „семейно положение“, старателно изписваше – „непоносимо!“. Но ето, че политиката е такава форма на неприродно бедствие, която задължава хората да се понасят един друг.

Историческа фотография, при която Горки прави на Шаляпин тест за Ковид-19. Няма много общо с темата!

Нещо като знаменитата пиеса на Жан Пол Сартр „При закрити врати“, за която се твърди, че е формулирала основното мото на европейския екзистенциализъм: „Адът това са другите“.  В тази пиеса две жени и един мъж попадат в малка хотелска стая, стил „ампир“ и постепенно установяват, че това е може би ада, може би рая, а може и чистилището. От тях си зависи. Осъдени са вечно да съжителстват в тази стая, където дори няма огледала, така че дамите трябва да се проверяват една друга дали им добре сложено червилото, гледайки се взаимно в очите. А, нали знаете какво е определението за Джокер? Жена, гримирала се по съветите на най-близката си приятелка…

Та политиката наистина е нещо подобно на Сатъровата пиеса и предстоящите избори ще го докажат по категоричен начин. Нашите социолози (не онези, руските) предвиждат, че в следващия парламент ГЕРБ, БСП, ДПС и Слави със сигурност ще трябва да съжителстват в знаменитата хотелска стая, стил „ампир“, без никой от тях да има достатъчно власт да бъде едноличен домоуправител. При това от тях ще се очаква не само да се търпят взаимно, но и да съставят някакво правителство…

Вижда се, както и при много други явления, че българските измерения на европейския екзистенциализъм в жестокостта си не биха могли да хрумнат нито на Сартр, нито на Албер Камю, Кафка или Сьорен Киркегор.

Само след седмица всички политици ще трябва да напуснат зоната си на комфорт и да се втурнат да ни обясняват колко са ни необходими. Това е още едно изтънчено мъчение за хора, искрено ненавиждащи произхода си.  Както казва Адорно, „човек трябва да носи традицията в себе си, за да може да я ненавижда подобаващо“.

Не се наемам да продължа да ровя в дълбочина екзистенциалната криза, която ще споходи политиците ни през февруари и март! Попаднах, обаче на една забавна снимка с Фройд, Юнг и приятели пред селската баня. С какво е интересна тя: най-вече с психоаналитичното прозрение, че когато напускаш зоната си на комфорт, трябва да си сигурен, че не си забравил ключа отвътре на вратата.

Фройд и Юнг пред банята. Психоаналитичното прозрение е, че когато напускаш зоната си на комфорт, трябва да си убеден, че ключът не е останал отвътре на вратата

Та на политиците ни да припомним знаменитата фраза на Нийл Доналд Уолш, че „истинският живот започва там, където свършва зоната ви на комфорт”, да ги зарежем и да се наслаждаваме на отново отворените фитнес-центрове. Макар че… както обичам да казвам на фитнес-маниаците: цял живот диети, блъскаш като безумен, помпаш анаболни стероиди, а накрая патологът пише в протокола: „телосложение нормално“…

Символът на българския екзситенциализъм – пързалката завършва в гробищата

Опитвам се да ви разсмивам прелюбезни, но смешките ми стават все по-мрачни и тъжни, защото през седмицата се разделихме със Стойко Тонев, известен още като д-р Тони Филипов.  Този Микеланджело на смешните прегледи на седмични теми, пред когото всички сме бледи сенки на сивото. Много ще ни липсва, защото всяка седмица успяваше да направи „зоната на комфорт“ по-поносима. Ще трябва някак да се оправяме сами…

Стойко Тонев, ироничният наблюдател д-р Тони Филипов, който десетилетия правеше българския екзистенциализъм по-поносим
- Реклама -  

Кажете Вашето мнение