90 години Любен Дилов баща

Любен Дилов баща и син

Баща ми не споделяше хлапашкият ми възторг от парчето „Вятърът на промените”. Първо беше видял много промени, и второ – не очакваше точно от Горки парк да дойде някакъв особено освежителен вятър, както се твърди в песента…

Преживял бомбардировките от 1944-45 в Берлин, след това – по пътя за България, оставен в унгарския манастир Годениците на Христа да се излекува от тиф, или просто да не се излекува, понесъл разхождането на дядо ми през почти всички, не точно пионерски, лагери на България… изобщо, минал през какво ли не, за промените избираше най-кратката сентенция: „…и после станало още по-лошо“.

В същото време живееше далеч напред в бъдещето – „каквато и глупост да кажеш за космоса, може да се окаже вярна“. Нямаше сложен проблем, който да не обясни просто, споделяйки възгледа, че всяка идея неспособна да бъде разбрана от осмокласник, най-вероятно е шарлатания. Дори квантовата зависимост, обясняваше посредством чорапите си: „ако си обуеш десния чорап на левия крак, то той тутакси става десен, независимо от разстоянието между краката“. А котката на Шрьодингер заменяше директно с чорапа на Дилов – „хем е в пералнята, хем е изчезнал“.

Относно промените – не беше сигурен за друго, освен, че… ще е смешно. Дори днес, в Уикипедия, съществуват две дати на раждането му – 22 декември и 25, при това в една и съща статия. В кръщелното му свидетелство датата е преправяна от самия дядо поп два-три пъти до степен на неразбираемост… Така че, документно не сме съвсем сигурни кога е бил роден. Но беше роден, живя фантастично, носен от вятъра на собственото си въображение, добро настроение и светъл цинизъм.

Тази година между 22 и 25 трябваше да навърши 90. Когато се разбра, че на 90 години любимият му писател Томас Ман е продължавал да има любовен трепет към млад келнер, баща ми просто въздъхна: „Ох, дано да не ги доживея… Едно от хубавите неща на бомбардировките над Берлин през 45-а беше, че доста поразреди келнерите…“

Любен Дилов син

- Реклама -