Любен Дилов-син е издател, журналист и водолаз. Преди дни стана ясно, че е станал водач е на листата за народни представители на ГЕРБ-СДС в Бургас. В същото време той е в журито на тв формата „България търси талант“ – едно от рейтинговите предавания на бТВ, което се излъчва всяка неделя. Включването му в предизборната надпревара принуди телевизията да вземе мерки, за да ограничи обвинения в партийна пропаганда и сведе до минимум „рекламата“ на Дилов-син.

Любен Дилов, който има опит в политиката и като депутат, даде интервю за Клуб Z.

Г-н Дилов, през 2013 г. написахте писмо и, цитирайки Ленин, напуснахте партия „Гергьовден“ и призовахте да се създаде нова дясна формация. Какво се случи за тези близо 8 години, за да решите да се върнете активно в политиката?

Всъщност, никога не съм напускал “Гергьовден”, нито съм членувал в друга партия, нито съм се явявал по друг начин на избори, освен като част от Движение “Гергьовден”. От 2013 г. съм почетен председател на Движението, без всякакви изгледи да се сдобия с ТЕЦ… уви. Не че знам какво да правя с един ТЕЦ, освен водолазната подръжка.

Събитията, които визирате, бяха инициирането на едно намерение да се направи сливане на всички формации, произлезли от старото СДС чрез общи вътрешни избори, проведени на специална платформа в интернет. Движение “Гергьовден” не е произлязло от старото СДС, но въпреки това винаги сме се чувствали част от това семейство и много от бившите членове на Съюза са били и наши членове през годините – бившите министри Петър Стонович и Таня Андреева, но и доста други. Тогава тази идея имаше частична подкрепа от СДС, ССД, радикалите на Бакърджиев и някои други, но – както виждате – не се реализира и т.нар. градска десница продължава да се разпада като прокажен на въртележка.

Завръщането ми сега е наложено от поредния опит да „се съберат съчките в един сноп“. Дали ще е успешен, зависи много и от добрата воля на ГЕРБ и усърдието на СДС. Истината е, че ГЕРБ демонстрират желание и правят крачки в тази посока.

Защо избрахте ГЕРБ, а не партията на Слави Трифонов, с когото започва и вашата политическа кариера?

Не е имало възможност за избор всъщност. Като всяка млада формация, партията на Слави изпитва остра идентификационна недостатъчност. А най-лесният начин да се самоопределиш в България, е като се разграничиш от всички други, които приличат на теб. В платформата на партията на Слави наистина има много неща от ранния “Гергьовден”. Някои от тях сме надживели и днес не ги поддържаме – прекият избор на съдии и полицейски началници, например. Или пък намаляването на депутатите. Смятаме, че такова намялаване ще ощети представителността на българския парламент. Други продължаваме да поддържаме от 1994 г. – от партията „Ку-ку“, та чак до днес. Мажоритарни избори в два тура, например.

Логично беше, след летните протести, всички недоволни от управлението на ГЕРБ, които се самоопределят като „десни“, да се опитат да се разберат за общи действия, или поне за съгласие по общи посоки на развитие. Не беше направен и опит дори в тази посока. Мисля, че беше изпуснат уникален шанс за последните в историята на България избори за Велико народно събрание. Предложението на ГЕРБ беше разчетено като тактическа маневра и вместо да се възползваме от него и наистина да направим опит да рестартираме политическата система, самопоставихме се в тази ситуация, която наблюдаваме в момента. Всъщност – да си го кажем директно – единствените, които честно предложиха някаква форма на събиране на усилията, са ГЕРБ. Предложението им за нова конституция имаше ред несъвършенства на конкретния проект, но като метод беше наистина реален шанс за така бленуваното „рестартиране“.

Коментатори ви отредиха място в отбора на „умните и красивите“ в ГЕРБ, които ще дадат друго лице на управляващата партия. Нещо като алтернатива на „жълтопаветните формации“. Виждате ли себе си в такава роля?

Не мисля, че се търси такъв ефект. По-скоро има една голяма група българи, които са много дейни и производителни и които не бяха достатъчно добре представени в изтеклия парламент. Свободните професии, например, които имат специфични интереси и по отношение на данъчната политика – запазването на плоския данък, а и по отношение на извънредните мерки, свързани с грипната пандемия. Един Калин Вельов, колкото и да е деен, не стига. Също така смятаме, че академичните среди също не са добре представени от времето на НДСВ насам. А “Гергьовден” е формация, почти изцяло „превзета“ от студенти и млади преподаватели. Бихме могли да бъдем изключително полезни навсякъде в законодателната област, свързана с културата и образованието.

Какви са реалните ви политически амбиции? Стига ли ви да сте депутат?

Винаги съм приемал тези си ангажименти като обществена повинност. И депутатството в 40-ото ОНС, и двата ми мандата като общински съветник в София. Получил си много от обществото, когато можеш е редно да върнеш. Имам прекрасен живот на водолаз, издател на списания, които обичам, журналист на свободна практика… За да го заменя с по-тежък политически ангажимент, трябва да има някакво наистина голямо предизвикателство. В момента такова предизвикателство е постигането на някаква форма на национално съгласие за бъдещето на България. Времето за този разговор отдавна е назряло. Нескромно е, но мисля, че ведрото чувство за хумор и добронамереността на “Гергьовден” много могат да помогнат в процеса на търсене на съгласие….

Критикуват Бойко Борисов, че си “накупи” интелигенцията в България. Влизате ли в “покупката”?

Както вече казах, аз мога да бъда „купен“ само с голяма идея, или голямо предизвикателство. Нито жените ще ме харесват повече, ако се отъркам във властта, нито ще имам повече време за любимото си хоби, нито пък ще изкарам някакви пари. Напротив – всичките ми досегашни опити в политиката са били свързани със здраво харчене от моя страна. Чудесно би било, ако властта флиртува повече с т.нар. „интелигенция“ – и двете страни ще спечелят от това. Но ще е повече от оптимистично, ако твърдим, че го прави.

Вие бихте ли се возили в джипа на премиера?

Аз съм се возил в джипа на Карамански. Повярвайте, доста по-страшно е. Иначе, като медиен човек, не мога да не призная че „живите включвания от джипа“ са изключителна политическа иновация. Ако Тръмп беше правил същото, може би още щеше да е президент.

Има ли нещо, което да не одобрявате в последния управленски мандат на ГЕРБ и патриотите? Какво е то?

Ооо, много неща и когато мога съм ги казвал. В сферата на обществените поръчки все още е истински ад – и като законодателство и поднормативни актове, и като бюрократична практика. В сферата на образованието има сериозен напредък със сегашния министър – не крия, че много го харесваме в “Гергьовден”, но имаме огромно цялостно изоставане в годините. В сферата на екологията също. Например от нашите опити да вкараме точна формулировка на това какво е „преместваемо съоръжение“ в Закона за устройство на територията и най-вече в Закона за защита на Черноморското крайбрежие, не е мръднато и крачка напред. А това беше в 40-ото народно събрание! Определение все още няма, което позволява постоянните безобразия, на които сме свидетели. Особено по Черноморието. В културната сфера има остра липса на визионерство и всички министри са принудени да играят тъжната роля на разпределящи мизерията. От създаването на “Гергьовден” си плачем за въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие в работата на администрацията на всички нива. Три пъти сме внасяли Закон за публичност на лобизма… да спра с изреждането, че ще стане скучно. Но забележете – става дума за конкретни критики в конкретна сфера, а не за партизанско пропагандно говорене. Пък и да сме честни: едва ли някой е създал по-остроумни вицове за Борисов и управлението на ГЕРБ от Гергьовден.

Как гледате на все по-натрапчивата практика политическата пропаганда да се опакова зад търговска реклама? Още не бе започнала официално кампанията, а рекламни спотове на аптеките и бензиностанциите на един от кандидатите за депутат вече изгряваха на телевизионния екран.

Тези дребни хитрини не могат да повлияат сериозно на обществените настроения. Политиката освен всички нелицеприятни неща, винаги е била и „пазар на мечти и надежда“. Смятате ли, че мечтата и надеждата за по-евтин бензин са достатъчно изкусителни?

Как ще повлияе на честността и принципа на „равния старт“ в изборната кампания вашето журиране в „България търси талант“?

Никак. Това са напълно различни роли и се радвам, че БТВ, с която имаме дългогодишно партньроство по много проекти, отлично го разбира. Аз съм шести сезон член на журито, а когато направих дебюта си бях действащ депутат. При това от опозицията. Притесненията, че внезапно ще изригна в ефир с проклятия срещу “тройната коалиция” бяха съвсем основателни. Тогава по казуса се произнесеха лично създателите на това шоу “Фрийментал” и Саймън Кауъл. Знаете, че съм медиен човек и никога не съм си позволявал да смесвам двете роли. Дори когато бях съпродуцент и сценарист на „Шоуто на Слави“.

Кои са трите задачи, които си поставяте като влезете в парламента?

Доста по-достойно от сегашното място на културата в бюджета. Не съм сигурен, че Министерство на културата изобщо трябва да съществува, но бюджетът със сигурност трябва да е над 1.5% от БВП. Инвестициите в култура се връщат повече от ред други сфери и това е азбучен икономически факт.

Сериозен ремонт на законодателството, свързано с опазване на историческото и културно наследство, както и на законодателството и подзаконовите актове, свързани с Черноморското крайбрежие и териториалните ни води.

Може би вече сме узрели и за Закон за публичност на лобизма, а може би и за въвеждане на мълчаливо съгласие в работата на администрацията. Поне на общинско ниво.

Голяма мечта ми е създаването на български културен институт за чужбина по подобие на „Гьоте институт“, „Алианс франсез“, „Сервантес“ и „Британския съвет“.

И понеже си говорим на 3 март. Бихме поработили и за национално съгласие (защо не и чрез референдум) на денят на светите братя Кирил и Методий.

 

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение