Параскевидекатриафобия

и  други фобии като страхът от купуване на фабрика на 9 септември

dilov.info

Ако можете да го произнесете и най-вече – знаете какво означава, то вие

Само в САЩ страхът от петък 13 причинява щети на икономиката за над 800 млн. долара годишно

принадлежите към онази част от човечеството, която е по-малко подвластна на суеверия и неоправдани страхове. Има достатъчно оправдани страхове, за да се натоварваме допълнително със страха от петък, тринайсети. Един приятел предлага следната терапия: първо се приучавате да се страхувате не от числото 13, а от 12. После от 11, 10, 9, 8 и така до нула. Т.е. в края на терапията имате вече нула страхове…

Подобна е процедурата при страх от избор на главен прокурор. Първо се научавате да не се страхувате от избора на дознатели, следователи и районни прокурори, после – от избора на градски областни прокурори и накрая, след едногодишен курс, се научавате да не се страхувате от избора на Иван Гешев.

Има и полезни страхове. Например страховете на Грета Тунберг. Тя се страхува, че един ден стачката ѝ срещу глобалното затопляне най-после ще  спре да е интересна на медиите и тя ще трябва да се върне на училище.

Съществуват основателни страхове, като  страхът от затворени пространства. Вървиш към кръчмата и се страхуваш, че ще е затворено. Или пък страх от безсмислието на битието: на 13 септември 1976 година Людмила Живкова подписва в Улан Батор четири годишен план за културно и научно сътрудничество с Монголия…

Пантелониафобията е изострен страх у Супермен, че отново ще си обуе долните гащи върху панталоните

Страхът от паяци, например, е съвсем предметен, но има и конкретни страхове, които изглеждат някак абстрактно. Например, страхът на Супермен, че пак ще се обуе гащите върху панталоните… Или страхът, че мумията на Ленин не е поставена в мавзолея по правилата на Фън Шуй и затова нещата в Русия не вървят.

Страхът, че мумията на Ленин не е поставена в мавзолея по правилата на Фън Шуй преследва руските държавници дори насън

Всъщност, ние сме както нашите избори, така и нашите страхове. Те определят облика ни, онова, което ни различава от другите индивиди в обществото. Даже може да се каже, че страхът предхожда избора, макар и да се основава на избори, които вече сме правили. Българите сме особено проницателни в това отношение и за разлика от французите, които имат само понятието дежа вю (вече видяно, преживяно), в модерният български се среща и изразът „дееба вю”. Това е страхът, че ще се пре*еш по същия начин, по който вече си се пре*бавал.

С настъпването на есента и отлитането на птиците да серат на главата на други народи, тази тревожност се усилва. В историческата ни памет са запазени не един и два спомена от това, как сме си вървели по „11 август” и изведнъж сме се оказали на 9 септември.  Например, последните 75 години има трайно наложен страх от купуване на фабрики през първата десетдневка на септември.

Земеделците в България, също така в исторически план, от 1923 година насам избягват да зарязват земеделската работа през септември и да се отдават на политика.

Понеже през последните 30 години местните избори в България са обикновено около Димитровден (когато се пускат ратаите и се цанят слугите за зимата) социалистите, например, имат изявен страх от номиниране на кметове на София  през септември.

През септември генерално се изостря и страхът, че Сталин и Чърчил нещо са се разбрали, а ние не знаем какво.

Ялтофобията е тревожност, срещана най-вече у българите за това, че Сталин и Чърчил нещо са се разбрали, а ние не знаем какво

Параскевидекатриафобията –  освен страх от петък тринайсети е и страх от произнасяне на дълги, неразбираеми думи и страх от изригване на исландски вулкани, които се казват Ейяфятлайокутл. Съществуват още много други и странни страхове, които мачкат народа – например папафобията. Това е неприятно чувство към римския папа, което остро измъчва Пловдивския дядо Николай. Или погонофобията – болестен страх от хора с бради. Този специално датира от Маркс, Енгелс и Благоев, но с времето се е пренесъл и към Зи Зи Топ. Гленофобията е страх от поглед на кукла, който преследва Дони и Момчил и даже прогони единия чак в Тибет. От скупофобия – болезнен страх от метли – страдат повечето от кандидатките за титлата Мис Плеймейт, които познавам.

Почти целият ни патриотичен политически елит страда от остра хомофобия. Да поясня, че това е необясним страх от хомосексуалисти, който не трябва да се бърка с хомомизията, която е осмислено и рационално неприемане на хомосексуализма и несъгласие с пропагандирането му. Този страх има своите странни проявления през годините, като суеверието да не се изпуска сапун в банята и отказът да се посещава кино Култура, втори салон и тоалетната на Докторската градинка.

Но не само патриотите имат необясними страхове в България. От Фердинанд и Борис Трети насам, комунистите изпитват остра ринофобия – страх от хора с големи носове. Вероятно точно тази им фобия им попречи на два пъти, когато имаха мнозинство в парламента да приемат закон, признаващ арменския геноцид. Сидеродромофобията отдавна не само страх от релси и влакове, а и определена тревожност у студентите от НАТФИЗ, когато вечер по Раковски минават  ямболски поети-политици.

Може да се каже, че българите особено страдат от фобофобия. Проявлението на това състояние е ясно очертано в изразът „страх ме е само да не се уплаша, иначе не ме е страх”. Нашите сънародници, особено в политически план, се разкъсват между желанието нещо да се случи и страхът нещо да не вземе да стане. Страхът на вратаря от дузпа (по Петър Хандке) е нищо в сравнение със страхът на българите да не настинат и да не се минат. Всъщност това са двата основни олтара на българската тревожност, щедро обсипвани с ежедневни дарове. Всички други страхове са незначителни.

Мога още много да ви кажа по темата за страховете, но от някъде става течение и затова спирам до тук…

Димархосептемвриофобия е остър страх от номиниране на кметове за София през септември – колаж на Станислав Беловски
- Реклама -  

Коментари