За Вартоломей Първи – спокойно и с уважение

След като слегна малко пушилката от страстите български (а и руски) около посещението на Вселенския патриарх Вартоломей Първи в България, една книга се появява, сякаш за да внесе яснота по това какво точно се случи.

„Патриарх Вартоломей Първи и България“ проследява историята на официалните и неофициални отношения между нашата страна и Вселенската патираршия от последните 10 години.

Изключително полезно четиво, описващо както сложните исторически отношения между Цариград и автокефалната Българска православна църква, така и опитите на частни лица от България – д-р Иван Желев, братя Диневи, Божидар Димитров да лекуват рани и подозрения, трупани със столетия.

Без излишно венцехвалебствие правдиво са описани стъпките на Вартоломей Първи към един продължителен път на помирение и сближение между БПЦ и Вселенската патриаршия, от която тя е произлязла.

Най-интересният епизод е свързан с безпрецедентното в хилядолетната история на православието признание за българския характер на кирилицата и просветителското дело на светите братя Кирил и Методий, дошло именно от Вартоломей Първи, както и предоставянето на мощи на Свети Андрей Първозвани и Свети Власий на църквата в град Свети Влас, опитите за възстановяване на православната академия на остров Халки и др.

Лично познавам Вартоломей Първи, познавам и повечето участници в тези събития и мога да кажа следното: каквито и  подозрения да имат отците от Българската православна църква, каквито и тежки проблеми да сме си създали взаимно (построяването на паметник на Антим Първи в Цариград, например или претенциите за размяна на църковната утвар от Сяр срещу мощите на цар Самуил), колкото и спорове да имаме за мястото на БПЦ в поредността на автокефалните православни църкви – пето ли да бъде, девето ли, през целия си съзнателен живот Вартоломей Първи е помагал и помага, като на българите в Цариград, така и на България като държава.

Не знам дали заслужаваше орден Стара Планина Вартоломей Първи (все пак това високо отличие се дава на хора като адвокат Батков), но заслужаваше да не си тръгва обиден от София. Особено сега, когато сме потопени в поредния сблъсък на вери и цивилизации, а България и Вселенската патриаршия са буквално общ граничен гарнизон пред морето от кризи, генерирано от ислямския свят.

Всеки опит за сближение, независимо от наследените противоречия, би следвало да се адмирира и подкрепя, а не да се дамгосва с неразбираемо защо получилата негативен смисъл дума „икуменизъм“.

Да, Световният съвет на църквите се превърна в нещо различно от идеите за единение на християните по света и БПЦ го напусна през 1998-а, но лошите доктори не означава, че и медицината е лоша…

В крайна сметка, историческата истина е, че българското православие е родено от Вселенската патриаршия в Цариград (думата икуменики, означава именно вселена), както и че чрез българското православие и българската кирилица словото Божие се разнася по почти половин Европа.

Това е общо  наследство на БПЦ и Цариградската патриаршия, което трябва да бъде споделяно, а не делено. Най-малкото от уважение към предците.

Всеки, който иска да си изясни тези въпроси, би открил любопитно и пълно с илюстрации и факти четиво в книгата „Патриарх Вартоломей Първи и България“, която вече е по книжарниците, издадена от ИК „Когнито“.

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close