Волено и волеизявление

Възможността за преференции успя частично да компенсира умората от демокрацията

Да оставим Волен настрана. Той покрива напълно смисъла на народната мъдрост „в селото на въртоглавите всеки ден е панаир”. Да се вгледаме във въртоглавите и тяхното не волено-, а  волеизявление от  вчера. Някои са кон, други се правят, че използват  „Олд спайс”, но усещането за олд спейс си е все тук:

–           Все така държавата показва, че не може да прави избори – лоша организация, объркани инструкции от ЦИК, изключително ниско ниво на техническа и правна грамотност в общинските и секционните избирателни комииси;

–          Все така няма разговор за смисъла и правомощията на местната власт, а резултатите от местните избори се превръщат в партийно пишкомерене на фона на тестостеронови политически изблици.;

–          Все така журналисти и коментатори продължават да не забелязват графите „други” и „негласували”, да не ги анализират и да не откриват забележими тенденции, най-стряскащата, от които е умората от демокрацията;

–          Забелязва се ясна тенденция на феодализация на цели райони, която дори не е партийна. В много общини местните феодали си купуват директно подкрепата на партията, която им е нужна. Созопол, например. На други, дори не си играят на политическа свенливост а – закупувайки някаква незначителна регистрация – играят директно в политика чрез икономически местни сдружения;

–          Новото е, че много от „купувачите” на гласове добиха смелост и започнаха да купуват директно за себе си. Засега в местната власт, но твърде скоро ще погледнат и към парламента.

–          Никой никъде не влезе в същностен разговор около програми.  Думи като  „политика”, „представителство”, „ангажимент” продължават да губят смисъла си.

–          Пореден удар бе нанесен на вярата на гражданите, че нещо зависи от тях.  Партиите неглижираха разговора за преференциите и за референдума. Малка утеха е, че народът с гласуването си ги застави все пак да проведат „по-сериозен” разговор за електронното и дистанционното гласувания в рамките на следващите три месеца в парламента.

Единствената добра новина беше битката около преференциите. Тя ангажира много хора и създаде интрига, дори в рамките на отделни родове и семейства.

Бях свидетел как в една крайморска община за гласа на една баба се бият трима роднини –  кандидати за общински съветници от различни партии. Това беше наистина добра новина, защото изтика на преден план  реален мажоритарен елемент и категорично опроверга всички обясняващи, как от изцяло мажоритарни избори в България щели да спечелят само големите партии. Няма такова нещо – ако тази тенденция бъде подкрепена, тя ще върне в голяма степен нормалността на политическия живот в България. Но повечето парламентарни  партии категорично се отказаха от такъв подход и даже заплашваха своите кандидати с последващи репресии, ако използват преференции. Лично го видях в листи на ДПС и НДСВ, ГЕРБ и  БСП.  Имаше го и при уж „баш” демократите. В Бургас, например, страхът от игра с преференции реално им донесе около 3-4% загуба.

Още много очевидни изводи има от тези избори, които за жалост никой не прави. Например ДПС е реално втора политическа сила в България и полага специални усилия това да не проличи.

Ако внимателно изброите гласовете й и – особено важно – ролята в предстоящите балотажи, ще получите и съвсем точно цифрово изражение на това. Дали купуват гласове, дали са успели да спечелят реално доверието не само на малцинствените общности в България, няма голямо значение. Факт е, че поискат ли  – с лекота ще минат резултатите на социалистите.

ГЕРБ се превръщат в институционална партия и покриват чрез държавни служители политическите си дефиците по места.

В същото време – парадоксално – те остават единствения смислен носител на модернизацията в момента. Реформаторите и т.нар. автентична десница, изобщо ако я има, загубиха изцяло политически облик и говорене в тази посока и никакви пръстови отпечатъци на Москов няма как променят тенденцията да се смачкват все повече в огромното гравитационно привличане на институционалния ГЕРБ. Ако големите победители на тези избори – както сами се провъзгласяват – ГЕРБ , успеят да удържат модернизационните тенденции, естественият им следващ ход са изцяло мажоритарни парламентарни избори.  Предсрочни. Това ще им донесе още един, сигурен четири годишен мандат, който ще започне с председателството на България на Европейския съюз, в една изключително динамична международна обстановка, изпълнена с възможности.

А за волеизявявалите се в неделя  поредната дъвка с воленоизявите очевидно засега е достатъчна и те не изпитват никаква необходимост да разнообразят мисленето си снещо различно от Волен и Биг Брадър.

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close