Възможност за остров

Това е заглавието на един от страхотните романи на Мишел Уелбек… Същият, който в последната си творба (публикувана ,впрочем, в същия ден, когато атакуваха редакцията на списание Шарли Ебдо) предсказва една Франция, завладяна от ислямския фундаментализъм. Може би е много по-полезно да четете Уелбек, отколкото мен. Неговите теми са далеч по-значими, а единственото, с което мога да ви примамя към моя текст е обещанието, че ще е по-кратък…

През седмицата  след  рождения си ден, премиерът на България се сдоби с никак не лошо Европредседателство  в биографията си, въпреки опитите на ресорната  му министърка да го превърне в нескончаем кич-парад. Борисов се сдоби също така с остров (Фидониси) и сериозно количество злато (50 тона), завещано му от Тодор Живков или Сашо Диков (все още не е много ясно). Няма да коментираме разпространителите на тези новини. Често имената им говорят сами за себе си (информиран.нет). По-интересната е необходимостта да ги има тези „новини“. Още от политическия си изгрев Борисов трайно влиза в митологичния образ на великан, стъпил с единия крак на Витоша, а с другия – на стара планина, така че, точно под чатала му, да се падне борбения квартал Подуене. Легендите за половата му мощ, имотите и парите, незаконните му деца, и невероятните му приключения у нас и по света , отдавна надминаха Чък Норис и гонят по извънмерност епосът за Гилгамеш.  Даже съм срещал твърдението, че Борисов имал два члена, всеки един – по-голям от другия. Ето за тази космогония става дума, за тази безкрайност! Ако ги разпространяват политическите му противници, то те явно имат сериозен проблем с медийните си съветници. Няма герой, загинал от прекомерна митология. Марко Кралевити е любим  „освободител“  на българи и сърби, нищо че се е бил – и той , и баща му – на страната на султана. Момчил от Родопите, за когото още песни се пеят, даже е участвал в обсадата на Виена…

Във  Уелбековата “Възможност за остров“ съществува един единствен, вечен герой, безсмъртен, не благодарение на фолклора, а на технологиите, които копират и мултиплицират личността му напред във времето, независимо от износването на тялото. В Бойковата „възможност за остров“ всяко поредно нелепо твърдение обезсмъртява и героизира образа му приживе. Епохата на фейк-новините оказва неоценима услуга на премиера ни, правейки го все по-достъпен, деканонизиран до степен, че въпреки респектиращият му престой във властта, публиката продължава да го чете не като част от нея, а по-скоро – като опизиця. Дори на самия себе си понякога. Това, което при Путин, Макрон и Тръмп е грижлив пи ар, при Борисов е естествена митологична среда. Без да има апостоли, той има толкова „свидетели“ на чудесата си, че буквално всеки българин е срещал или познава  някого, който е бил някъде с него, ритал е мач, участвал е в някое от знаковите събития, през които Борисов е профучал още от времето на главното си секретарство. И може би, както пише самият Уелбек „след известна възраст животът става преди всичко административен“, модерната митология съкрушава „административността“ с разпространение на приказни истории.

Защо този обстоен анализ, ще се попитате? Толкова по-важни неща се случват! Ето – светът е притихнал, дали разстроените след загубата от Корея, германци няма да се ядосат и отново да нападнат Полша. Дали Путин и Тръмп ще се срещнат и какво ще произтече от това, дали Софийска община ще направи официално откриване на Бронзовата къща, или няма да го направи…Това последното вълнува само създателят ѝ май, както и няколко роми, специализирани в търговията със скрап, които се чудят дали много ще се разстрои австрийското европредседателство, ако още тази седмица гепят отделни елементи, или цялата причудлива постройка. В Англия пък има бирена криза, породена от необичайно топлото  за острова време, представянето на националния отбор на световното и едновременното затваряне на пет амонячни завода за профилактика (там се произвежда така необходимия въглероден диокисид)…

Ето разтърсващи събития, а ние се занимаваме с това има ли Борисов остров, или няма. Няколко наблюдатели дори, леко разочаравони от това, че все пак премиерът не си е купил остров, побързаха да обявят България за негов остров. Проблемът е важен, защото – въпреки че живеем вече хилядолетие и половина на кръстопът – всъщност българите носим характерните белези на островна култура. И тя няма нищо общо с Борисов. Напротив, през последната година той полага юначни усилия да промени това положение. Затворени сме в собственото си „от Искъро по дълбоко нема“ и никакви усилия да бъдем поставени на световната дипломатическа сцена не могат да се сравнят със сочността един хубав домашен скандал. Откакто ни нарекоха остров на мира и спокойствието на Балканите, това толкова много ни хареса, че заживяхме напълно според наричането. Главна отличителна черта – с изключение на някой нов виц за Македония – изобщо да не се интересуваме какво се случва на Балканите. И за това не е чудно, че средният българин е много по-осведомен за немската, френската или  английската политика, докато какво се случва в Букурещ, или Белград слабо го интересува. Патосът на правителството да постави в центъра на Българското евпредседателство Западните Балкани остана почти неразбираем за мнозинството от българите. Те очакваха някаква много по-важна за острова тема. Например „как да станем много богати, без да работим“…

Други островни характеристики: абсолютна убеденост, че сме центъра на света. Твърда вяра, че сме заобиколени от недружелюбни същества и народи, които искат да ни вземат острова. Епохалната съпротива срещу регламентацията за продажба на земя на чужденци също е много характерна за островните култури.  Бай Ганьо винаги прецаква Французина и Англичанина, в случаите, когато попада на пустинен остров заедно с тях. Островът е гостоприемен към чужденци, но не се радва много-много на корабокрушенци. Пряко доказателство: 300 бежанци от  Изтока са в състояние да разлюлеят безкрай островните националисти, докато над 300 000 роми, живеещи практически в бежански лагери  ги притесняват единствено в светлината политическата коректност на наименованието на етноса. Това че не се образоват, не плащат данъци и практически не работят е проблем, осъден на равномерно мърморене, нарушавано чат-пат, когато по темата се обади някоя министерска съпруга. Дори в току-що приключилият вот на недоверие, който уж трябваше да е за политиката за сигурност, темата за престъпленията извършвани от бедност и маргиналност оглушително отсъстваше…

Но наистина ,защо се занимаваме  толкова островна митология?! Юли идва неотменимо и въпреки дъждовете, лятото е в силата си. А най-хубавото на острова е, че в която и посока да тръгнеш, отиваш на море…

- Реклама -

Коментари