Възможност за остров

Това е заглавието на един от страхотните романи на Мишел Уелбек… Същият, който в последната си творба (публикувана ,впрочем, в същия ден, когато атакуваха редакцията на списание Шарли Ебдо) предсказва една Франция, завладяна от ислямския фундаментализъм. Може би е много по-полезно да четете Уелбек, отколкото мен. Неговите теми са далеч по-значими, а единственото, с което мога да ви примамя към моя текст е обещанието, че ще е по-кратък…

През седмицата  след  рождения си ден, премиерът на България се сдоби с никак не лошо Европредседателство  в биографията си, въпреки опитите на ресорната  му министърка да го превърне в нескончаем кич-парад. Борисов се сдоби също така с остров (Фидониси) и сериозно количество злато (50 тона), завещано му от Тодор Живков или Сашо Диков (все още не е много ясно). Няма да коментираме разпространителите на тези новини. Често имената им говорят сами за себе си (информиран.нет). По-интересната е необходимостта да ги има тези „новини“. Още от политическия си изгрев Борисов трайно влиза в митологичния образ на великан, стъпил с единия крак на Витоша, а с другия – на стара планина, така че, точно под чатала му, да се падне борбения квартал Подуене. Легендите за половата му мощ, имотите и парите, незаконните му деца, и невероятните му приключения у нас и по света , отдавна надминаха Чък Норис и гонят по извънмерност епосът за Гилгамеш.  Даже съм срещал твърдението, че Борисов имал два члена, всеки един – по-голям от другия. Ето за тази космогония става дума, за тази безкрайност! Ако ги разпространяват политическите му противници, то те явно имат сериозен проблем с медийните си съветници. Няма герой, загинал от прекомерна митология. Марко Кралевити е любим  „освободител“  на българи и сърби, нищо че се е бил – и той , и баща му – на страната на султана. Момчил от Родопите, за когото още песни се пеят, даже е участвал в обсадата на Виена…

Във  Уелбековата “Възможност за остров“ съществува един единствен, вечен герой, безсмъртен, не благодарение на фолклора, а на технологиите, които копират и мултиплицират личността му напред във времето, независимо от износването на тялото. В Бойковата „възможност за остров“ всяко поредно нелепо твърдение обезсмъртява и героизира образа му приживе. Епохата на фейк-новините оказва неоценима услуга на премиера ни, правейки го все по-достъпен, деканонизиран до степен, че въпреки респектиращият му престой във властта, публиката продължава да го чете не като част от нея, а по-скоро – като опизиця. Дори на самия себе си понякога. Това, което при Путин, Макрон и Тръмп е грижлив пи ар, при Борисов е естествена митологична среда. Без да има апостоли, той има толкова „свидетели“ на чудесата си, че буквално всеки българин е срещал или познава  някого, който е бил някъде с него, ритал е мач, участвал е в някое от знаковите събития, през които Борисов е профучал още от времето на главното си секретарство. И може би, както пише самият Уелбек „след известна възраст животът става преди всичко административен“, модерната митология съкрушава „административността“ с разпространение на приказни истории.

Защо този обстоен анализ, ще се попитате? Толкова по-важни неща се случват! Ето – светът е притихнал, дали разстроените след загубата от Корея, германци няма да се ядосат и отново да нападнат Полша. Дали Путин и Тръмп ще се срещнат и какво ще произтече от това, дали Софийска община ще направи официално откриване на Бронзовата къща, или няма да го направи…Това последното вълнува само създателят ѝ май, както и няколко роми, специализирани в търговията със скрап, които се чудят дали много ще се разстрои австрийското европредседателство, ако още тази седмица гепят отделни елементи, или цялата причудлива постройка. В Англия пък има бирена криза, породена от необичайно топлото  за острова време, представянето на националния отбор на световното и едновременното затваряне на пет амонячни завода за профилактика (там се произвежда така необходимия въглероден диокисид)…

Ето разтърсващи събития, а ние се занимаваме с това има ли Борисов остров, или няма. Няколко наблюдатели дори, леко разочаравони от това, че все пак премиерът не си е купил остров, побързаха да обявят България за негов остров. Проблемът е важен, защото – въпреки че живеем вече хилядолетие и половина на кръстопът – всъщност българите носим характерните белези на островна култура. И тя няма нищо общо с Борисов. Напротив, през последната година той полага юначни усилия да промени това положение. Затворени сме в собственото си „от Искъро по дълбоко нема“ и никакви усилия да бъдем поставени на световната дипломатическа сцена не могат да се сравнят със сочността един хубав домашен скандал. Откакто ни нарекоха остров на мира и спокойствието на Балканите, това толкова много ни хареса, че заживяхме напълно според наричането. Главна отличителна черта – с изключение на някой нов виц за Македония – изобщо да не се интересуваме какво се случва на Балканите. И за това не е чудно, че средният българин е много по-осведомен за немската, френската или  английската политика, докато какво се случва в Букурещ, или Белград слабо го интересува. Патосът на правителството да постави в центъра на Българското евпредседателство Западните Балкани остана почти неразбираем за мнозинството от българите. Те очакваха някаква много по-важна за острова тема. Например „как да станем много богати, без да работим“…

Други островни характеристики: абсолютна убеденост, че сме центъра на света. Твърда вяра, че сме заобиколени от недружелюбни същества и народи, които искат да ни вземат острова. Епохалната съпротива срещу регламентацията за продажба на земя на чужденци също е много характерна за островните култури.  Бай Ганьо винаги прецаква Французина и Англичанина, в случаите, когато попада на пустинен остров заедно с тях. Островът е гостоприемен към чужденци, но не се радва много-много на корабокрушенци. Пряко доказателство: 300 бежанци от  Изтока са в състояние да разлюлеят безкрай островните националисти, докато над 300 000 роми, живеещи практически в бежански лагери  ги притесняват единствено в светлината политическата коректност на наименованието на етноса. Това че не се образоват, не плащат данъци и практически не работят е проблем, осъден на равномерно мърморене, нарушавано чат-пат, когато по темата се обади някоя министерска съпруга. Дори в току-що приключилият вот на недоверие, който уж трябваше да е за политиката за сигурност, темата за престъпленията извършвани от бедност и маргиналност оглушително отсъстваше…

Но наистина ,защо се занимаваме  толкова островна митология?! Юли идва неотменимо и въпреки дъждовете, лятото е в силата си. А най-хубавото на острова е, че в която и посока да тръгнеш, отиваш на море…

Коментари

comments


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close