Страховете ни от гласуването в Турция се решават лесно

Страховете ни от гласуването в Турция се решават лесно: С активна регистрация на базата на данъчна декларация

Поредните прения около изборния закон създават не просто разлом между емигранти и останали. Те направо разцепват и най-малките представи за здрав смисъл.

Да оставим лицемерието и да си признаем, че целият дебат не е за това дали наш сънародник трябва да прекоси Австралия, за да гласува или не. Основните вълнения на политическия елит са свързани с над половин милион изселници в Турция, които в момента имат двойно гражданство и – въпреки, че Турската конституция не го разрешава – гласуват на изборите и тук, и в Република Турция.

Дали Турция се меси във вътрешните дела на България е реторичен въпрос.

Няма държава в света, която  – ако може да влияе, ще се въздържи, защото не е бон тон. Въпреки двустранните дипломатически спогодби, ясно е че сегашната власт в Турция няма желание да изяснява статута с гражданството на изселниците от България.

Още по настояване на премиера Тургут Йозал, меджилисът разреши през 1989-а двойното гражданство, за да могат новоприетите български турци да глрасуват на изборите през 1991-а. През 1997 г. изселниците с двойно гражданство официално  бяха над 280 000. Днес, вероятно  са поне два пъти повече. Техните наследници също подават молби, за да получат и българско гражданство.

В близко бъдеще над половин милион не съвсем български граждани, ще имат право да решават политиката в България. Със значително по-слаби темпове, но устойчиво расте и броят на потомците на български икономически емигранти, които – ако местното законодателство позволява – подават заявления и за българско гражданство. Най-вече в страните извън ЕС.

Харесва ли ни, или не, тези хора ще влияят на изборите в България… Както и няма изгледи Турция скоро да се премести от южната ни граница.

Ясно е, че някак трябва да се справим с това положение, ако може – без истерични крясъци на патриотите, страдащи в петък вечер за България, а в събота сутрин – за вода.  За мен изходът е в активната изборна регистрация, ако тя е възможна само след представяне на номер на подадена данъчна декларация.

Плащал си данъци, имаш право на отношение към управлението

Дори живеещите в държавите,  с които имаме спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) са длъжни да подават декларация и в България. Позоваването на СИДДО не е автоматично. Съвсем справедливо е онзи, който заявява желание да определя с гласа си как ще се развива България и има право на това, защото е български или „и български” гражданин, да докаже отношението си с изрядни данъчни отношения към държавата, за чието бъдеще е загрижен.

Напълно излишно е да питаме НАП колко административни наказания е наложила по закон за неподаване на данъчна декларация от изселниците ни в Турция, които имат  двойно гражданство. Най-вероятно са николко. Законът категорично не прави разлика къде е получен доходът – длъжен си да го декларираш в България, ако си български гражданин. За изселниците в Турция, които са и и български граждани, законът е категоричен: подлежат на глоба за неподаване на данъчна декларация в размер на 500 лв. за всяка година. Освен това и дължат данък общо доход, щом изрично не са подали декларация, в която се позовават на СИДДО и не са заявили, че ще платят данък само в Турция. Размерът на дължимия данък се определя след ревизия.

Припомням тази, не особено вълнуваща материя, за да илюстрирам факта, че държавата притежава достатъчно механизми да внесе пределна яснота относно имащите право на глас.

Достатъчна е активна регистрация – може и по пощата, може и по електронен път – която е съпътствана с номера на последната данъчна декларация, подадена в България. Изпращаш желание да си гласоподавател и информация за данъчните си декларации и получаваш уникален идентификационен номер, с който гласуваш. Просто е. За да си избирател трябва да имаш поне една данъчна декларация, дори да е с нулеви доходи, ако току-що си навършил 18 години, или студент, или просто безработен. Същото важи и за обстоятелството, че живееш и работиш в чужбина, но си български гражданин.  Така много бързо ще отпаднат и мъртвите души от избирателните списъци, а събраната информация ще е безценна не само за изборите, но и за функционирането на самата държава. Тя, най-после ще разбере относително ясно, колко души са страна, по договора, наречен държава. На колко данъкоплатци може да разчита, колко в България, колко в чужбина.

Ако сега се започне процес на активна регистрация, до следващите редовни парламентарни избори, можем да имаме съвсем ясни избирателни списъци и напълно функционираща и полезна система, според която да се определи колко секции къде трябва да има и всичко останало, около което дерем гърла в момента.

Да припомня, че е излишно се объркваме от сантименталното си отношение към Родината и необходимата прагматичност спрямо държавата България. Държавата не е друго освен договор и по този договор всеки има права и задължения. И колкото по-ясни, разбираеми за всички и справедливи са тези правила, толкова по-добре се живее.

- Реклама -