Слави събира и разделя

Не е Мойсей, не е пророк, но концертът му разцепи водата

Понеже малко е да се каже, че го познавам лично, не претендирам този текст да е обективен.

През  1994-а година, с появата на албума “Рома ТV”, той и Ку-ку бенд бяха “заковани”, като едни от създателите на чалгата в България. Албумът – който го чуе сега – ще се убеди, че на практика е даже интелигентска пародия на набиращата сила “балканска”музика, предвождана от Горан Брегович. И първият български продукт, който по официални данни тогава размаза по продажби Лепа Брена и изобщо представителите на юго-турбо-фолка, властващи в националната интонационна среда.

И така, тръгнала като пародия, една музика внезапно избухна, създаде куп плагиати и последователи, разви цяла индустрия. Ара, Пайнер, радио Веселина, телевизия Планета…всичко това дойде след това. С огромна енергия и хъс, с много талант, и с близо 20 албума, Ку-ку бенд създадоха оригинална музикана среда. Едни я приемат, други я оплюват, истината е, че почти няма безразлични.

Освен оригиналните парчета, да припомня – “Кога зашумят буките”, “Назад, назад, моме Калино”, “Лудо младо сън засънило”, “Къде си вярна ти, любов народна”, “Вземи огин, запали ме”…Слави, Евгени, Годжи и останалите момчета и момичета, върнаха в сърцата на българите куп  македонски и революционни народни песни, тихо гаснещи дотогава под демократичната шума.

Турнетата му и концертите на открито през годините вдигнаха летвата по отношение на техника и шоу на ниво, което могат да си позволят само най-добрите в световната развлекателна индустрия.

Безпрецедентно е турнето му, в което организира 14 концерта на стадиони с почти пълен симфоничен оркестър. Само микрофоните на  сцената тогава бяха над 300, управлявани от шест многоканални пултове за смесване – който е дори частично запознат с озвучаване на стадион може да ви обясни какъв инженерен подвиг е това.

В чисто продуцентско отношение, тези турнета също са нещо невиждано за един пазар, който изначално няма как да върне от продажба на билети, вложените средства. Нито една друга група или компания не е успявала да направи нещо подобно в България – с този размах, и с този обем от технически и артистични решения…

И най-искрено ви съветвам – изобщо не му бройте парите. Печалбата от един подобен концерт е незначителна, в пъти по-малка от комисионната за една законова поправка в парламента.

Добре, ще кажете, формата не променя съдържанието. Чалга. Този термин разцепва обществото почти толкова, колкото и “демокрация”, “приватизация”, напоследък и “миграция”. Сигурно има много определения  за чалга, но има едно изначално грешно – “лош вкус”.

За вкусовете не се спори, това е предлатинска сентенция и не смятам да я доказвам. Едни харесват едно, други – друго. Но “чалга” за мен преди всичко е халтурата, лошо свършена работа, разчитаща на  това, отвратителното  качество да бъде замазано с разпалване на елементарни страсти. Точно това Слави никога не е правил и концертът му в петък го доказа по категоричен начин.

Чалга беше състоянието на националния стадион, който – очевидно – не може да понесе 50 хиляди души и дъжд едновременно.

Чалга са постоянно натякваните ни  пътища, които се наводняват и стават на юфка, месеци след тържественото им откриване.

Чалга е работата на парламента, чалга са повечето държавни и общински институции и – най-вече – чалга е факта, че Слави може да събере над 50 хиляди души, а един протест срещу назначаването на Пеевски едва събра 5 хиляд

Не е чалга самият концерт и това, че хиляди души не спряха три часа да пеят и танцуват, въпреки заобикалящата ги отвсякъде вода.

Да – аз никога не съм вярвал в колективната правота на индивидуалното невежество.

Мнението на 50 хиляди души за мен не е по-тежко от мненето на един, но този, който има енергията, умението и таланта да внуши на 50 хиляди души мисли и емоции, които не са агресивно насочени срещу някой друг, заслужава респект. Музиката и публичното присъствие на Слави и Ку-ку бенд събират и разделят, както всичко в България, но – като теглим чертата – добрата енергия е повече от лошата, градивното в пъти надхвърля онова, което някои определят като  “лош вкус”.

А всички, които стенат във Фейсбук от снощи: “може ли културното събитие на София да е концерта на Слави”, заслужават един простичък отговор: “Ами, направето го вие културното събитие на София, защо седите и пъшкате пред лаптопите?!”.

В петък вечер имаше и забележителен клавирен концерт на Мария Каракушева – едно също така изключително, вече 20 годишно присъствие на сцената. Нейната зала също беше претъпкана от ентусиазирана и благодарна публика. Мария също е уникален, ориганален  музикант, постигнал заслужена популярност с изключителен труд и смели решения…

Слави не е пророк и месия, въпреки че много често негови песни са се превръщали в емоционално острие на политически и обществени промени.

Не е месия, но в петък вечер успя да направи онова, което пиар-ът на Мойсей му казал на Синайския бряг: “Не знам как да избягаш от фараона, но ако разцепиш водите на Червено море, за да минем, гарантирам ти публикация на първите страници на Стария завет” .

В петък вечер Слави и Ку-ку бенд разцепиха водата…

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close