Символите на прехода – кратък списък

Знаци по пътя. Символите на прехода – кратък списък
09 ноември 2009

Успяхме ли за времето от 10 ноември 1989г. насам да съкратим поне наполовина библейските 40 години, през които Мойсей водил израелтяните из пустинята, докато умре и последния, който помни робството? Това е сложен, не само исторически, въпрос и през 2009-а вероятно ще бъде обект на безброй публицистични опити, политически декларации и сутрешни блокове на телевизиите….

Според някои интерпретатори на Стария завет, като минали 40 години, Мойсей се обърнал към останалите живи евреи и казал: „Е, какво?! Онези 10 шекела, които изтървах тук някъде, така и не се намериха?!”
Ето защо мен ме интересуват знаците на прехода. Всички материални следи на движението през пустинята, по които може да се реконструират трептенията на постоталитарната българска душа. Опитвам се да си представя освен мутробарока, какво още ще остане от т.нар. български преход след две поколения. Кой предмет или личност ще се превърнат в символ, така както Димитровград, Найда Манчева, лютеницата „с хорцето”, обикновената тунквана вафла, лимонадата, петричките дънки „Панака, „Кореком” и пластмасовото недоразумение „касетъчен магнетофон Монтана”, в известна степен, бяха символи на комунизма повече от петолъчката, сърпа и чука….

Ротманс „плочка”, ауди „яйце” и „ролекс”-менте 
Демокрацията отприщи като лавина гладът за материалните измерения на сводобния Запад, който по времето на социализма побъркваше хората и ги караше да прескачат щандовете на „Кореком” с молба за политическо убежище. Три от ярките символи на предметния израз на задоволения материален глад: благородно синьото на „Ротманс Роялс”, ароматния дим, златните надписи на кутията и златната „халка” върху филтъла. Моделът 80 на „Ауди”, с кожен салон и златният „Ролекс” с верижка. Колата на старо, а часовникът – откровено китайско менте, наричано за благозвучие „реплика” – бяха относително достъпни знаци на материално благополучие, жадувани от поколението на прехода. Първите отлики, демонстриращи, че инженерът от съседния вход, с когото доскоро сте делили заедно немотията на соц-а, внезапно „се е оправил”….
„Пере пари, мамка му!” – това пък беше и първото най-популярно обяснение на материалното благополучие, което също ще остане символно за прехода.

Футбол`94, падането на Жан`97 и падането на визите 2001 
Три събития през 3 години, които крещят в душите на прехождащите от планово стопанство към паразна икономика – „И ние можем!”.
„Сълзи, възторг и уплаха” – както казва поетът по повод тихия пролетен дъжд. Какво кому дължим за тези върхове на българския напън – времето тепърва ще съди. Мое лично мнение е, че „Каналето” изигра по-голяма роля за падането на Жан Виденов от Иван Костов, но аз съм пристрастен. За това пък усилията на Надежда Михайлова и кабинета Костов за отмяната на визите са безспорни. Както и приносът на Христо Стоичков за представянето ни на Световното по футбол в САЩ през лудото лято на 94-а. Затова и на Костов, и на Стоичков – каквато и простотия да направят след онези славни дни – простено им е сякаш.
И в трите събития има леки горчилки, но като цяло те накараха мнозина българи „да си повярват”, да се престрашат да премерят ръст със света търсейки щастието си на гурбет или в световните университети.

Купоните, емиграцията, спрените радиатори 
Силви Вартан пее „Облаче ле бяло” в зала 1 на НДК, а цяла България плаче пред телевизора. Не заради съдбата на малката арменка, напуснала София още по време на бомбардировките от Втората световна война, а заради факта, че във всяко българско семейство има поне по един представител, който в този момент гледа бялото облаче от нечия чужда земя и си мисли за вкъщи…
Първите две години на прехода бяха ужасяващи с немотията си. Имаше купони за мляко, олио, захар и огромни опашки, които се виеха от зори пред празните супермаркети. Същите опашки се виеха пред посолствата А бабите в големите градове виеха от студ, оставили по един радиатор в цялата къща, заради непосилните цени на парното. По това време една знаменита фигура, днес бонвиван и магистър елегансиорум, издател на лъскаво лайф-стайл списание, просто открадна сухото мляко от чуждестранните помощи и го препродаде. Във военно време за такива неща разстрелват на място, определяйки ги като мародерство. Понякога съжалявам, че преходът не беше направен от военните. Но само за малко…

Президента, президенти, новата жена на шефа, едни факсове, едни италианци, едни замразени пилета 
С избора на президент, в скоби председател на републиката, „президентстването” се определи като желани от мнозина българи препитание и обществен сан едновременно. Появиха се хиляди „президенти”, на малки и големи фирми. Тяхната функция беше толкова декоративна, колкото и отредената от новата българска конституция роля на президента. Но друго си е на визитната ти картичка да пише „ЕТ Сашо Костов”, а отдолу – президент.
Държащият на себе си българин от прехода беше длъжен да изглежда делови. Той непрестанно е в срещи, или бърза, защото трябва да получи едни факсове, от едни италианци за едни замразени пилета. Бутафорното частно предприемачество роди своята бутафорна частна банка, бутафорни бизнес-организации и бутафорни милионери, които демонстрираха върхът на публичния си престиж чрез служебно бяло “Волво”…
В същото време едно ново явление все още чака своя Елин Пелин. Социалистическото семейство, тази основна клетка на обществото започна да се руши по-бързо от Берлинската стена под чуковете на озлобени източногермански тийнейджъри . Босовете, шефовете, вече споменатите президенти на едва прохождащи фирми започнаха масово да се развеждат и да се женят за секретарките си. Като по правило – същите чудовища като жените им, само че с двайсетина готиди помлади. А Вальо Пламенов (Бог да го прости!) подкара във в. „Бърлгаран” знаменитата си рубрика „Залюбил ми брокер дилърка”…

Чалга, Жорж и Слави Трифонов 
Времето изисква титани и си ги ражда.Две фигури стърчат над всички в годините на прехода – Жорж Ганчев и Слави Трифонов. Вторият – въпреки упоритите зложелатели – продължава да стърчи „със страшна сила”. Да – атомното „Ку-ку”, Нубийския скандал, Пътников Виден-off – всичко това стерсна, разсмя и ентусиазира българите, но нещото което ще остане е безподобната стърчаща гола глава на Слави Трифонов. Защото успя да превърне самия себе си в символ.
Жоржк също е фаворит за легенда на прехода, доближавайки се най-плътно до генетично закодирания у нас образ на Бай Ганьо.
„Не ме гледай умно,българино!” – жестикулираше Жорж, а българинът гледаше умно, слушаше чалга и някак на шега два пъти вкара Жорж в парламента, а веднъж на президентски избори за малко не го прати на балотаж. Чалгата, дълго тляла в полунелегалност – по надсвирвания в Стамболово, или в самотната килия на Хисарския поп – внезапно избухна и помете и традиционната естрада, и едва проходащия бг-поп. Отнесе ги с лекотата, с която Митьо Крика би отнесъл Руши Виденлиев под едната мишница и Васко Кеца под другата. Като докер празна щайга ги отнесе, като камериерка ютия, като сумист торба ориз, като дизел цинкова кофа, като торен бръмбър сламка и куцо пиле домат…
Митко Пайнера, димитровградският инженер с тънка кожена вратовръзка, тип „пичеловка” е далеч от званието българския Лари Флинт, но сътвореното от него ще остане.

Трайчо Герака, Бълсков и Валери, свободните медии 
Една страно изсулена фигура се движи по рампата на ИПК „Родина”…От мъглата на първата посттоталитарна петилетка, също призрака на бащата на Хамлет, изплува Трайчо Герака. Споменавам го, защото ако не на Хамлет, то Трайчо спокойно може да мине за баща на свободната журналистика…Или за неин призрак. Опасан с няколко чанти-бананки, претъпкани с пари, Герака издаваше всяка седмица поне два нови порно-вестника. „Спукани презервативи”, „Секс на фарове”, „Палавата секретарка”, „Секс в офиса”…Далеч преди да се утвърдят „Чук и Чук” или „Мираж”, Трайчо Герака – с една пишеща машина, ножици, лепило и купчина западни порно-списания – произвеждаше книжнина, колкото цялото българско ранно средновековие, определяно като „Златен век”. Изкарваше непредставими пари само за една вечер, защото всичко се продаваше до шушка още на рампата. Няма консигнация, няма хънта-мънта. Парите кеш, в плик и на ръка. В случая – в големи найлонови пликове…Къде потъна тази смутна личност, къде го отнесе 70% акциз върху порнографските издания – не е ясно, но пропусна да стане символ. В какъвто се превърнаха Негово Превъзходителство Петьо Блъсково, покойната му вече баба, съдружникът му Валери Найденов и тяхната „синя мечта”. Един дебел мерцесдес, който по едно време някой взриви.
Всичко весело, забавно и свободно в българската преса сътвориха тези двамата и хората около тях. Тям дължим и разкрепостения език, и смелите дизайнерски решения на вестниците, и доброто, и лошото на днешния печат.

Мутри, митници, менте 
Трите „М” на българския преход се свързаха по уникален начин в обща маса от взаимногенерираща се престъпност, простащина и посредственост. Трите „м” и трите „п”. Българите, докоснали се до което и да е от трите „м”, заживяваха моментално в някой от тъпите вицове, герои на които са самите митничари и мутри. Алековия „блян” по солунската митница се генерализира, героизира и превърна в органична среда на българския преход. Митничарите и мутрите се хранеха един от друг, произвеждайки елит-менте, полиция-менте , медии-менте и – изобщо – общество-менте, заливано от китайски и турски ментата на прочути марки и стоки.
Някои хора се усетиха, че целият им живот е менте и през 2000 година втора вълна емигранти опустуши България. Те тихо се разминаха на летището със завръщащите се от страснство юпита-царски министри. Кръгът се затвори, мутрите надянаха бели якички, митнчарите си курдисаха на главата короната на английските кралски агенти, а ментета по-старому продължиха да текат през границите – този път направо в обединена Европа.

Тука има, тука нема, списъкът е отворен… 
“Тука има, тука нема! Банка Антинари, молим!” – мургави събратя сръчно обират пътниците на междуградски или международен автобус, неблагоразумно спрял за почивка точно пред техния картон с любимата игра. Топчето е в една от възможните три чашки. Който познае, получава залога си по три…
Така и с представите за символите на прехода. За всяки един споменат по-горе, сигурен съм, че се сещате поне за още три. Може и да не ви харесват избраните от мен – ама това е! Тук има, тука нема! Да не сте се спирали, да не стего чели…
Пък можете да си напишете и сами вашите предложения.

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close