Оставката на Христо Иванов

Оставката на Христо Иванов – жестомимичен превод от езика на управляващи и протестиращи

Още вчера, прогнозирайки с голяма точност какво ще се случи, от Front-а възкликнаха: „Бедни Христо Иванов, защо не умря при… протеста срещу Пеевски”. 

Този акт е морален, очакван и малко измива срама от лицето на поне част от политическата класа. Той разсейва илюзията, че съставен по този начин кабинет, може да е реформаторски.

Имам удоволствието да се самоцитирам: “Oще при образуването на т.нар. управляващо мнозинство, настоявах, че е по-честно ГЕРБ  да си направят миноритарен кабинет и да търсят подкрепа от останалите партии за по-тежките реформи. “

По-тъжното е, че извън една малка диаспора на жълтите на павета, той ще остане неразбираем за България, както все по-трудно разбираема е цялата политическа тютюмаха от последните години.

И управляващи, и опозиция, и протестиращи не успяват да формулират каузи, зад които да застанат повече българи. Дори очевидното удряне по джоба с цените на винетките, запали съвсем лека искра, а какво остава за неразбираемият за хората казус със състава и начина на избор на Висшия съдебен съвет. Гражданите  знаят, че съдебната система е меко казано неработеща. Не знаят как това вгорчава живота им, отразява се на цените, съсипва изобщо смисъла на държавата. И няма кой да им го обясни, защото всички жестове приличат на жестомимичен превод от глухата политическа класа към немия народ.

Оставката на правосъдния министър – извън знака, който дава за хода на съдебната реформа в България – отваря и врата за неминуем ремонт на кабинета. В него има поне още двама напълно неработещи министри, а като добавим и трайно отсъстващия по болест Вежди Рашидов, смените са  повече от наложителни. Този ремонт пък ще проправи пътя към предсрочни парламентарни избори, защото досегашното състояние – всички топнали хоботче в нектара на властта – няма как да продължи.

Генералният проблем не е в това кои точно от неговите си предадоха Христо Иванов, как ГЕРБ си напазарува послушна опозиция и още по-послушни, тихо папкащи коалиционни партньори. Проблемът дори не е в това, което медиите на Пеевски причиниха на  един човек с общо взето  добри намерения.

Генералният проблем е, че дори утре да има – не избори –  въстание да има, няма да се намери и една Райна, която да ушие байрак! Дори опитите на Слави Трифонов да буди студентите удрят на камък, защото студент на име Хамлет предпочита да се фехтова с Рознекранц и Гилдерщерн на Банско, отколкото да мисли за България.

И сега какво?! Радан Кънев излизал в опозиция. Ще бъдее детска планетааааа!  

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close