Невърмор

Истинската история на Пепеляшка, Червената Шапчица и други герои

Имаше една простакеса с червена забрадка, май Маша се казваше, но пък гаджето и беше страхотно – истинска мечка.

Преди точно 320 години от печат излиза една книжка със страшни и поучителни истории, съдържаща изречението „Тъй като понякога и на небето му омръзва да гледа хората щастливи…“.

Автор е Шарл Перо.

И в негова чест – истинската история на Пепеляшка, Червената шапчица и някои други герои.

Nevermore Ужасна нощ за Пепеляшка

Да започна ли с това, че шибаната фея забрави да ми каже за фокусите в полунощ и точно в нула нула часа, тампонът ми се превърна в тиква?!
Не… нека караме по ред.

Първо да ви разкажа за детството си.
След като майка ми, Спящата красавица се напраска с лексотан за 100 години, баща ми се метна у живота като вдовец на хоро. Спря дори да се бръсне. Така обрасна, че се представяше по панаирите за котарак в чизми. Знаете жените колко обичат котенца. Ако си разгледате нюзфийд-а, сто на сто ще видите баща ми сниман някъде как го чешат по коремчето и постнат с милион сърчица наоколо.

Прекарах детските си години в компанията на един гарван… Имаше богат речник. На латински. С една единствена дума – Невърмор. Каквото и да го питах, отговаряше с „Нивга веч”… Невърмор е никога вече на латински. Лоша поличба е да прекараш детството си с гарван, знаещ латински. По-лоша поличба е само да се возиш в кола. Нощем. През гората. В багажника. В различни найлонови торби…

Абе, изобщо, който ви твърди, че е гот да замениш майка си с гарван, лъже, да знаете! Но има и добри страни… Майка ми, например винаги ми сплиташе сутрин косата с цветя. Вазата от цветята в кока много ми убиваше… Докато гарванът не правеше такива работи. Невърмор.

От време на време ходя да виждам майка си. Спящата красавица вече я наричат всички, защото отдавна са забравили името й. Три аборта направи, без да се събуди…. Явно само я праскат, никой не я целува. Невърмор.

Имах приятелчета в детството си. Не е да нямах! И двамата бяха една, обща грешка на семейното планиране. Хензел и Гретел се казваха. Веднъж баща им ги заведе в гората и повече не се върнаха. Невърмор.

Опитвах се да дружа и с Червената шапчица, но тя беше много болно същество. Някаква травма в детството. Някакъв разговор с баба й, вече не си спомням точно. Тя я разпитвала: „Бабо, защо са ти толкова големи ушите, защо са ти толкова големи очите, защо ти е толкова голям носа…”, „Защото съм арменец” казвала бабата и горко заплаквала всеки път… Не знам какво се е случило, всъщност, но бабата се капична, а Червената шапчица наследи куп недвижими имоти в парка и тръгна с ловци. Баща ми много я харесваше и тъжеше за нея, когато изчезна. Караше ме да играем една игра – вадеше си члена от гащите и започваше: „хоп- ето я червената шапчица, хоп – скри се. Ето я пак, пак се скри!” Доста тъпа игра.

След като Червената шапчица изчезна, а Хензел и Гретел се запиляха някъде из горите, чувам че станали прочути специалисти по диабет, пак за кратко имах приятелче. Този път въображаемо. Казваше се Малечко Палечко и надхтиряше великани. После се оказа, че не бил изобщо човек, а фройдистки символ. Тъпа работа, но детството няма да се върне, Невърмор!

Баща ми се ожени повторно, докато бях в колежа. Жена му имаше толкова много пластични операции, че всъщност вече не беше сигурно, че е еврейка. Моминското й име беше Франкенщайн. Имаше и две дъщери от предишни бракове . Казваха се Розенкранц и Гилдерстерн, но никой не можеше да произнесе имената им. Затова им викахме Рози и Гилда. Непрекъснато ходеха до Дания, от където се връщаха мега депресирани и си го изкарваха на мен. Не бяха лоши момичета. За Рози казваха, че е крокодил. Но този прякор й излезе не защото е грозна, а защото по време на един излет, завлече една овца и я разкъса в реката. Иначе и двете бяха красиви и не им липсваха ухажьори. Имаха и една много забавна приятелка – Снежанка, която излизаше със седем мъже едновременно. Подбираше ги все по-ниски, защото искала да започне да намалява мъжете. Рози и Гилда казваха, че този проблем й се отключил, след като гледала филма „Секс партия бридж” с Георги Софкин. Не съм го гледала и не знам за какво става дума.

В колежа имах кратка връзка с един немски момък. Храбрият оловен войник. Не ми се отрази добре, започнаха да ми се клатят зъбите и да ми капят косите. Разкарах го, а той буквално се стопи по мен. Колежът не ми остави никакви спомени. Какво да помня? Изключително тъпата Рапунцел ли, която оставаше всякакви отрепки да се катерят по косата й?! Колкото и гадни да бяха мащехата ми и доведените ми сестри, предпочитах да съм си при тях. Всяка вечер ме караха да чистя грах или ориз. Но с боксови ръкавици. Не съжалявам. Сега съм страхотно сръчна и мога – без да усетите – да ви свия златния зъб докато се прозявате.

Вечерта, когато ни поканиха за първи път на бал в двореца щеше да бъде чудесна, ако не се появи онази кукумявка кръстницата ми. Тя е моден блогър и казват, че Александър Маккуин заради нея се обесил. Това е недоказуемо разбира се, но тя имаше нещо общо с модата. Непрестанно ми подаряваше рокли. Помня, една година облякохме с нейна рокля плашилото на полето и гаргите не само, че не крадяха, но започнаха да връщат и житото от миналогодишната реколта. Кръстницата ми наистина е много смахната. Моминското и име е Попинз, Мери Попинз и от време на време лети напред-назад без гащички, за радост на баща ми. Особено като задуха източния вятър…

Първата вечер на бала беше яка. Говорих си с Белоснежка и Червенорозка цяла вечер. Те здраво се напиха и останаха след мен. Аз се измъкнах точно преди дванайсет…Роза и Гилди ми разказаха на другата сутрин много забавна история. Белоснежка и Червенорозка се натряскали страхотно и по средата на пътя към вкъщи им се доходило зверски по голяма нужда. Трябва да е от гадния пунш, който сервира принцът. Свили ги стомасите посред нищото и – къде-къде – право в гробището. Облекчили се те, но нямало с какво да се избършат. Белоснежка използвала гащичките си и ги захвърлила, а Червенорозка – каквото набара в тъмното, с това. На другата сутрин, в кафенето, гаджетата им се оплакали на Роза и Гилди. „Нашите – казали – са ебати разпоретините! Белоснежка се прибра без гащи. Представяш ли си?!”

– Това е нищо – добавило гаджето на Червенорозка – моята се прибра не само без гащи, но и с лента в задника, на която пишеше: „Никога няма да те забравим, футболен отбор „Партизан”.

Абе, весели са партита у принца. Дума да няма. Втората вечер малко ми се губи. Имаше някаква Алиса, която ту ставаше огромна, ту се смаляваше… Не съм сигурна, ама този ефект, май идваше от едни малки шишенца, или пък от една гъсеница с наргиле, която постоянно се напушваше в нашето сепаре. Имаше една простакеса с червена забрадка, май Маша се казваше, но пък гаджето и беше страхотно – истинска мечка. Тая Маша постоянно псуваше околните „путин това, путин онова” викаше им, но никой не я наби, заради мечока. Роза и Гилди не могли да останат до сутринта. Трябвало приберат баща ни, който се появил на партито след 12 със синя брада. На закуска татко разказваше, че имало страхотна дама на бала – с пурпурна рокля, която му разрешавала да й целува ръцете цяла нощ, но не се съгласила нито веднъж да танцува с него. Мащехата ми само се изхили. После, когато татко отиде да си бръсне синята брада, тя ми довери, че дамата с пурпурната рокля, всъщност била кардинала на Париж…

За третата вечер, какво да ви разправям… Не стига, че ми дойде цикъла, ами тъпанарите да вземат да минат на лятно часово време и да не ми кажат. Сега ви есемеся от кенефа. Мъча се да извадя тази тиква от себе си… Заклещила съм вратата с една патнтофка, ама е стъклена и няма да издържа много. Никога, никога не се доверявайте на кръстници. Невърмор!

- Реклама -