Любен Дилов-син: Великата ни история не е индулгенция…

Любен Дилов-син: Великата ни история не е индулгенция за днешния ни безрадостен живот

 

В сравнение със съдбата на Асеневци “Игра на тронове” е скучна като църковен тропар

– Напоследък “прогледнахме” за историята си. Ето, научаваме, че Плиска е бил първият каменен град в Европа, че голямата базилика била по-голяма от “Св. София”, столицата Плиска въобще е била най-големият град на Стария континент. А Симеон Велики все е драпал към Константинопол, защо господин Дилов?

– Вън от всяко съмнение е, че българските паметници са най-паметните в света! И не само средновековните, но и модерните – ето и композицията пред НДК, фосфоресциращият Самуил… Винаги съм имал усещането, че градът отвън е такъв, каквито са хората отвътре. Дано да е поредното лъжливо усещане. А иначе, “проклятието Константинопол” е характерно за всички български владетели, не само за Симеон Велики.

За балканските, за папите, че и за руските. Мисля, на Чърчил принадлежат думите, че Балканите имат повече история, отколкото могат да понесат… В момента, в който се даврандиса някой от балканските монарси, и започва да “лъска саби, щитове” и да хвърля лакоми очи към Цариград. И това е отдавна. Още преди кръстоносците да минат оттук и да ни научат.

– Толкова ли безперспективно е българското бъдеще, че все се обръщаме към далечното си величие?

– Би трябвало да се поучим от комшиите. Ето, македонците са така заети да реконструират историята си, че скоро ще останат без география. Съдбата на братята гърци, които смятат, че трябва да получават доживотно авторско право заради изобретяването на демокрацията, също не е по-розова. Странно, че и ние, българите, ще им плащаме сега авторското право, през ЕС, въпреки че не ползваме много-много демокрацията. Българската история наистина е по-вълнуваща от всяко световно прочуто фентъзи – не е нужно да си я фантазираме допълнително. В сравнение със съдбата на Асеневци “Игра на тронове” е скучна като църковен тропар. Но историята не е индулгенция за днешния ни безрадостен и обезмечтан живот. Ако трябва да се заредим с нещо от нея, то нека си самовнушим, че е по-добре да мечтаем за Цариград, отколкото за автомобил “Бентли”. Нищо че и двете мечти са глупави, както повечето мечти. Но едната поне е голяма.

– Има ли нова оптимистична теория за българския народ?

– Мисля, че винаги сме имали песимистични теории и оптимистични практики. Интелектуалните вълни на западноевропейския екзистенциализъм неизменно се разбиват в мощните стени на българския чушкопек. Дори православието ни е така обрасло с битово езичничество… Ние сме народ на кръстопът. Станислав Стратиев казваше: “Хората на кръстопът не пикаят, ние държава сме направили”. Кръстопътят може, погледнат отгоре, да прилича на разпятие, но всъщност е място, където се правят ханове, търгува се и се проституира. Всички обективни условия са предполагали да изчезнем като език и нация, но ние сме се съхранили. Не въздигам оцеляването във висше човешко достойнство, но не мога да не съм изпълнен с респект към предците. И тази практика ми дава надежда, че ще пребъдем въпреки все по-мрачните демографски, образователни и икономически прогнози.

– Премиерът Бойко Борисов беше поръсен с чудотворна вода от свещения кладенец в Плиска. Ще се превърне ли Борисов от юнак, както казвахте, в светец?
– По принцип е хубаво Борисов да се къпе по-често в светена вода. Иначе се превръща в нечиста сила. Божидар Димитров е неуморен в произвеждането на съвременни митове и аз искрено му се радвам, защото националната душа се храни именно с митове, легенди и модерни икони. Борисов, Гунди и Стоичков, Кобрата и Гришо, Слави Трифонов… Това са все попикони на българската модерност, колкото и да не се хареса това, което казвам на читателите на Пруст и Джойс. Иначе България предпочита юнаците пред светците и това е аксиома. Аскетът и духовникът по тези географски ширини са лузъри. За попа става дума само ако на задушница изяде цялата баница. Така че уплахът, че полетия със свещена вода Борисов ще ръждяса, е ефимерен. Няма да ръждяса! Той е стоманен!

– Какво е усещането ви за състоянието на властта в момента? Клати ли се те?

– Прилича на кооперация с един собственик и няколко домоуправители, които се опитват да говорят от негово име или за негова сметка. Отсъства монолитността от първия мандат на ГЕРБ, а желанието на Борисов за споделена отговорност на управлението е прекалено европейско дори за него самия. По-честно би било ГЕРБ отново да бяха направили кабинет на малцинството, само с парламентарна подкрепа на сегашните си партньори. Така щяха да избегнат съдбата да имат управление, в което партньорите им се занимават основно със собствен пиар за сметка на общото управление. Властта ще се разклати, ако ГЕРБ се разклати. В парламента има повече от една латентни парламентарни групи, готови веднага да заместят някой от съучастниците в сегашното управление, ако той реши да си тръгне. СДС например дадоха ясен знак за това в разгара на престрелките между ГЕРБ и Реформаторския блок. Но това е политиканстване, което не топли никого.

Управлението трябва да е стабилно, заради всички нас – Европейския Югоизток изживява много труден момент и една стабилна и прогнозируема България ще подобри живота на всички българи. Жалко е, че улисани в ежедневни партийни страсти, повечето от политиците ни не го разбират.

– Росен Плевнелиев беше бламиран за референдума. Дори личният му служебен премиер се обърна срещу него. Той ли сгреши? Професор Близнашки ли е неблагодарен? Другите ли се договориха зад гърба му?

– Господин Плевнелиев пропусна всяка една възможност да бъде какъвто и да е фактор в българската политика. Защо това се случва, е много дълга дискусия. Чудя се на протестърите, които скачат сега срещу Мая (Манолова, б.р.), а не скачаха, когато Близнашки беше предложен за служебен премиер. Та двамата идваха от една и съща страна на лявото, ако трябва да ги съдим заради политическия им генезис. Разликата е само в това, че Мая не е държала надгробни слова на партизански погребения… Въпросът за промяна на избирателната система трябваше да се реши без референдум. Справка: благотворното въздействие на преференциалния вот. Активна регистрация можеше да се въведе само с желание на политическата класа. Да се оправят избирателните списъци. А задължителният вот е едно безумие, което не решава нито един проблем. Това е все едно политиците да кажат: ние се провалихме напълно в опита да докажем, че нещо зависи от вашия глас, затова сега ще ви задължим да гласувате?!!

– Как ще коментирате отстъплението на РБ от съдебната реформа? Какво трябва да се случи, за да можем да разчитаме на правосъдието, на справедливост като цяло?

– Прекалено много пиар имаше в целия напън и прекалено малко истинско желание за промяна. Да, ясно е, че системата ще се съпротивлява на промените. Вероятно метафората, че съдебната реформа е като да местиш гробище – никаква помощ отвътре, е вярна, но нима може да се случи без участието на магистрати, прокурори, следователи и адвокати?!

– Вярвате ли изобщо, че може да има истинско правосъдие?

– Парадоксално, но вярвам. Ние се втренчваме основно в черните овце сред съдиите и прокурорите. Те се врат непрестанно, гръмогласни са и продават вестниците, но пък има и толкова много честни, морални и всеотдайни бачкатори в тази система. Запознах се с доста такива, докато пишехме сценария на “Седем часа разлика”. Наистина ги има и те трябва да бъдат подкрепени, за да наложат стандарти на останалите. Политиците трудно ще направят съдебна реформа, въпреки че тя минава през гласуване в парламента. Ще я направят хората от системата.

– Как ще изглежда България след местните избори?

– Все така местна. Може би малко по-разкопана. Ударното предизборно харчене на пари няма как да приключи до края на октомври… Улиците в София продължават да са в такова състояние, че човек се чуди зимата ли е свършила или войната…

– Като човек, който се гмурка в подводния свят, с какви създания бихте оприличили управляващата коалиция, премиера, опозицията?

– Моля те! Подводният свят е хармоничен и цялостен. Съществата в него на биологично ниво съзнават зависимостта си едно от друго и единственото, което руши този свят, е човекът. Но има една гротескна риба – Мола Мола, или риба Луна. Тя е огромна, стига понякога до два тона, много грозна и общо взето, плува с отворена уста, прехранвайки се от това, което влезе в нея. Както се сещаш, не е много разпространена и се смята за огромен късмет за дайвъра, ако я срещне. При тази риба е открита най-голямата разлика между общото тегло и теглото на мозъка й. Ако ти харесва, можеш да я възприемеш като обща метафора на българската политика. Грозна, тромава, всеядна, рядко срещано в Европейския океан животно.

– Всъщност къде последно се гмуркахте? Разкажете!

– В Северен Тайланд и Бирма. Беше толкова хубаво, че не искам да разказвам… Ще кажа само че нищо от обстановката – и над водата, и под нея, не те стимулира да завършиш трети клас. Последният рай на земята е Мианмар!!!

– Трябва ли изпитите за шофьор да се държат на пътния възел “Белкопитово”?

– Погледнато отвисоко, това съоръжение прилича на знак за безкрайност, нарисуван от човек, на когото или му е много лошо, или е на някакви силни медикаменти. Не съм специалист по транспорт, не мога да преценя друго, освен това, че постоянните пиар напъни прехвърлят цялото общество в някаква магична действителност, където можеш да оцелееш само ако постоянно се подиграваш.

 

Интервю на Емил Спахийски

trud.bg

8 АВГУСТ 2015

 

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close