Към първолаците: вие не сте бъдещето, вие сте миналото!

Вие ще платите нашите заблуждения и глупост, както ще платите и купените избори, които предстоят.

Да, мили мои, 65 хиляди първокласници.

Вие не сте бъдещето на България, вие сте миналото й.

Вие сте нашите грешки, нашите ежедневни малки подлости, предателствата на политиците ни, страхът на бащите и лекомислеността на майките.

Така, както звездите, които съзерцаваме в нощното небе срещу Кръстовден, всъщност са светлина на стотици милиони години и гледайки ги, ние не виждаме разстояние, а време, по същия начин във вас ще видим времето, което ние пропиляхме.

Затлаченият преход, несмелостта да се изправим очи в очи с миналото си, емигралите учители, доктори и инженери…

Много от вас, вероятно имат в джоба си телефони, по-скъпи от две заплати на начален учител (средната начална заплата на един даскал е 265 евро).

Още повече от вас, вероятно нямат в джоба си и стотинки за кифла (държавната издръжка на един първолак е 2.15 евро на ден).

Разбира се, нямате никаква вина за това. Виновни сме ние, които – сладострастно опиянени от представата си за демокрация, заети да гоним печалби и химери – проспахме образованието ви, пропиляхме здравеопазването и продадохме за скрап бъдещите ви работни места.

Традицонно по тези земи се нагърбваме с повече история, отколкото можем да понесем, но истинската историческа тежест ще се стовари точно на вас.

Вие ще платите нашите заблуждения и глупост, както ще платите и купените избори, които предстоят.

Изобщо вие ще платите всички избори – и  лични, и  обществени –  които направихме досега.

И големият въпрос  днес е дали българското образование може да подготви хора, които да понесат всичо това, или просто ще продължи да произвежда риалити-звезди за Биг Брадър.

Не знам дали да се надявам на вашите учители. Да, учителската професия е от Бога, но заплатата е от Държавата.

Чудесно би било, ако вашите учители – заети основно с това да оцеляват физически – намерят време да ви научат как да се отървете от нас. Как да възстанете срещу корупцията на политиците и чиновниците, как от мрънкащи мързеливци да се превърнете в бодри работяги. Не знам как ще стане.

Преди време една ваша учителка обра банка и ние направихме… филм за това и сега се радваме и гордеем, когато той печели награди по световни кинофестивали. Ние превърнахме образованието ви в кинофестивал на севернокорейската кухня.

Въпреки че във вас, виждаме времето преди вас, вие сте надеждата ни за по-добри времена след нас. Няма на какво друго да се надяваме освен на вас, не разбирайки, че всъщост се надяваме на себе си, на онова, което ние не сме свършили и няма да свършим. Порочен кръг и ние  сме змията, която  отдавна е захапала опашката си и се препича на химерното Европейско слънце.

И вероятно това ще продължи, докато бурките и фереджетата съвсем го закрият…

Не знам как да се измъкнем от този кръг.

Може би да започнем така: нека всеки, който е готов да приеме едно бежанско семейство, по-добре да приеме един учител в дома си, или да му осигури още една заплата. Или пък – общините, които ще имат право да увеличат с до 2 процента данък общ доход, да въведат специален данък образование, според нуждите на всяко населено място.

Може би звучи наивно, но все някак трябва да има начин да си платим за ужасяващо престъпното си нехайство спрямо вас.

Трябва да платим за миналото си, защото тове е единственият начин да си купим още малко бъдеще.

 

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close