Интервю с Любен Дилов син на „Интро“

„Не зная тоя път извежда ли от миражите навън“ – интервю за февруарския брой на сп. „Интро“
06 февруари 2010
Защо приехте да бъдете жури на България Търси Талант? Каква е емоцията там?

Вреоятно, защото ако не бях приел шоуто щеше да се нарича „Арменци търсят таланта на България”. Извън шегата – Маги Халваджиян и Хилда Казасян са невероятна компания, страхони професионалисти в своята област и много усмихнати и позитивни хора. Не мога да си представя по-подходящи от тях за точно този формат на прочуто шоу на Сайман Каул. Да не говорим за българската традиция – „Тромбата на Вили” – една легенда, създадена от бащата на Хилда. Този формат наистина излъчва добра енергия – това е благородно състезание, в което няма никакви ограничения – възрастови, за умения, за жанрове. От всички подобни кастинг-състезания, които се излъчват в България и по света, това шоу е най-позитивното. От друга страна – щастлив съм да установя, че живея в едно и също време с хора, които могат да си зварат цели две вилици в носа, или пък да пеят наистина като ангели…

Какво мислите за езика и начина на поднасяне на информация в популярните ежедневници?

Често оприличавам езикът на жив организъм, който расте, развива се, боледува, увлича се по странности. Новият език на българските медии в момена е на възраст около 18-години. Тъкмо е излязъл от пуберитета. Започва да уляга, да придобива зрялост и да създава собствени критерии. Мисля, е постепенно ще се разделим с повечето детски болести и аналогии на бушуващ тестостерон…Що се отнася специално до медиите – процесът е свързан с обществената престижност на професията журналист и нивата на заплатите и хонорарите, които се получават в нея. Все още сме много далеч от времето преди 1989 година и качеството на мнозинството журналисти просто е лошо. Изискванията и критериите са ниски, заради ниското заплащане.

Засилва ли се тенденцията читателите на Новинар да са повече online, или все още изоставаме от западните модели? Кога ще дойде моментът, когато вестникът ще бъде само в интернет?

Практически Новинар има два различни аудитории – тези, които го четат на хартия и онлайн-читателите. Постепенно се принудихме да правим два различни вестника, защото спецификата на аудиторията го изисква. Това е добро предизвикателство и ни подготвя – според мен успешно – за времето, когато хариеният вестник ще е екстравагантност, скъпоструващо удоволствие в бутиков тираж. Това време ще ни връхлети по-бързо, отколкото очакваме. За тази прогноза в професията е напълно валидна максимата: „това че си параноик, съвсем неозначава, че някой не те дебне зад вратата”. Тиражите на хартиените издания навсякъде по света се сриват и хората вече търсят вестниците не като източник на информация, а като нещо друго – забавление, лайфстайл, коментари и анализи…

Защо жълтата преса се радва на такъв успех?

Може да прозвучи кощунствено, но над 90% от съдържанието на Стария завет е идентично с днешната жълта преса – подробности от интимния живот на известните, кръв, сълзи и сперма, инцести и плебюбодеяния. Античните трагедии – Едип, цялата Ниобея, Язон и Медея, Орест, Агамемнон и Клитемнестра? Можете ли да си ги представите като заглавия на жълтата преса? Съвсем спокойно! Това са истории – не задължително верни – обслужващи вечното човешко любопитство, наричано от някои „нездраво”. А имат успех, защото т.нар. сериозна преса, несъумява да интерпретира същите теми и сюжети на по-”здрав”, по-цивилизован език. Жълтата преса и българските пишман-звезди са скачени съдове. Хранят се взаимно един от друг, има цяла плеяда звезди и зведьовци, които съществуват само по жълтите страници, иначе водят пожълтял от скука, обикновеност и бездарие живот.
Защо напуснахте политиката? Разочарован ли сте и щяхте ли да поемете в друга посока, ако сега можехте да се върнете 10 години назад? Няма как да се разочаровам от нещо, от което никога не съм бил очарован. По определение в политиката няма щастлив край – никога и никъде не се е случвало. Аз съм я разглеждал като обществено задължение. Притчата за овчаря – всеки да отдели толкова от стадото, колкото може да си позволи за всеобщия курбан. Отделих точно толкова време, пари и енергия от личните си запаси за обществени дела, колкото можех да си позволя. Станах на 45 години – имам да напиша още един куп книги, да дава Господ, нямам време повече за политика. Мисля, че отслужих достатъчно обществена повинност…бил съм и пехотинец две години и три месеца. На държавата – и социалистическата, и демократичната, освен данъци, нищо друго вече не дължа.

Какво научихте от политическата си кариера? Как ще коментирате широко разпространеното мнение, че в България няма стойностни хора в политиката, защото никой не ги допуска там?

Коментарът ми е лаконичен – нито една демокрация не е съумяла да се издигне над нивото на избирателите си. Лично аз не научих много повече от предварително известното ми от литературата. Просто видях Дантевите комедии и трагедии в действие. Разбира се, това е поучително. Както казвал шопът, навръщане от панаира в Орхание, където го били, ограбили и инзасили – „от друга страна човек се учи”…А, не стана толкова лаконично, защото се сетих нещо малко известно: Когато Александър Първи, Батемберг, тръгвал за България – твърди се – отбил се за наставления при вече престарелия Бисмарк. Попитал го за последно дали да става български княз. „Иди – рекъл му старият Ото – все ще ти остане някой добър спомен”…

Какво е мнението ви за новото правителство и за министър-председателя и публичния му имидж, за начина, по който говори? Защо народът ги направи почти абсолютно мнозинство в парламента? Очаквахте ли такава кариера на Бойко Борисов през дните, в които беше главен секретар на МВР? Какво е бъдещето на тази власт, какво ще се случи с България в следващите 3 години (поне какво предполагате)?

Доста тривиалности се изрекоха по темата. Бойко Борисов вече е като оперното изкуство – каквото и да кажеш за него, все ще бъде вярно. Но това в никакъв случай не омаловажа приносът му в публичното говорене през последните години. Винаги съм твърдял, че хората често се нуждаят повече от добра колективна психотерапия, отколкото от добра икономическа политика, например. А Бойко им дава подобна терапия с пълни шепи. Той е поредното овеществяване на вечната приказка за обикновеното момче, станало цар. Ивайло Лахана, скромният университетски преподавател Желю, пловдивското момче, пеещо Бийтълс – Петър Стоянов, преди тях – наследникът на правешки овчари Тодор Живков с простонародният си смях и селска хитрост… Още от първите си мигове като главен секретар, Бойко показа невиждан досега в България политически нагон и инстинкт. И те съвсем очаквано го доведоха до тук, където е в момента. Що се отнася за България – следващите три години никак няма да са леки, но от две десетилетия насам са вероятно най-важните. Те ще покажат ще съумеем ли да станем наистина европейска държава, или ще останем буферна зона, граничен гарнизон на бъдещата Европейска империя. Къде ще застанем в бъдещето основно разделение на света – на технологични цивилизации и обслужващи ги технологични гета, депа за генен материал…

Подходящ ли е ироничният поглед към обществото и политиката? Защо?

Не знам дали подходящ е думата. Той е спасителен за човека, който се занимава с обществени дела. Но вероятно не изглежда красиво отстрани, защото хората очакват от своите избраници да им служат сериозно и всеотдайно.

Защо не гледате телевизия?

Защото всеки сам си е виновен за това, което показва неговия телевизор!

Коя е музиката, която винаги ви се отразява позитивно?

Много и в различните часове на деня и нощта – различна. Винаги мога да слушам Четвърта симфония на Малер, цигулковия концерт на Макс Брух, Шопен – по всяко време… също така рок операта „Исус Христос Супрезведа” на Уебър, абе…много, много музика. Страхотно ме зареждат Ъпсурт, Устата, Румънеца и Енчев – може би ще ви се стори смешно – но ме развеселяват искрено. Те са добри поети, преди всичко останало – поети на мига, на улицата, на мимолетното, наистина, но пък библиотеката ми е пълна с вечности…”Биг Спендър” в изпълнението на Шърли Беси и „Мартенски води” на Жобим, в изпълнение на Хлида Казасян – истински химни на позитивността…Абе, да спрем дотук, че така ако тръгна, ще стигна и до Ку-ку бенд накрая, минавайки през вариации Голдберг на Алексис Вайсенберг

Кое е най-смисленото нещо, което се е случило в страната ни напоследък?

Случайно чух пианистка, която има същият говорен дефект като моя. Млада българка. Страхотна пианистка – иска ми моите неща да ми се получават така, както тя свири и изглежда. Беше вдъхновяващо в личен план. В обществен бих определил дискусиите около „Голямото четене” на БНТ през 2009-а като един от най-смислените публични разговори през последното десетилетие. Разширяването на териториите на смисъла не е колективно занимание – по приницп, но пък е немислимо без чистилището на общественото възприятие. Там катастрофират повечето български интелектуални опити…Разбиват се в силиконвите гърди на попфолкпевиците, като Титаник…Притча идваща да ни покаже, че всяко случайно парче лед, създадено от Майката Природа или Добрият Господ Бог е по-надеждно от всеки инженерен полет на мисълта. Но не трябва да се отказваме, нали…Ние сме измсилили черешовото топче, по дяволите!

Гордеете ли се с децата си?

Да. Те май са най-доброто ми произведение…

Как постигате баланса между личния живот и кариерата? (work/life balance)

Смелият млад човек на летящият трапец…Имаше такъв разказ от друг велик арменец (след Магърдич Халваджиян) – Уилям Сароян. Ако наистина ти заразказвам за този баланс, ще направим цирк – в цирка се балансира пред публика. Най-честно би било да отговоря, че не го постигам и … да замълча.

Какъв съвет бихте дали на някого, който мечтае да тръгне по вашия път?

Не давам съвети, защото това е отговорност. Ще му дам началото на едно стихотворение на Лилиев, инспирано от Стефан Маларме:

Не зная, тоя път извежда
ли от миражите навън,
но любя тоя странен сън
на уморената надежда
да виждаш, как с невидим плам
догарят бавно в миг тържествен
утехата да бъдеш сам
и ужасът да бъдеш девствен;

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close