Фейсбук рипна, чалгата стресна

Живеещите в социалната мрежа няма как да са пропуснали това велико забавление – надпреварата по остроумие по повод предстоящия рожден ден на телевизия “Планета”.

Редом с тънките, редом с дебелашките подигравки, отново се надигна и онзи периодичен плач йеремиев за края на българската духовност.

Мили приятели, как пък за толкова години не се убедихте, че чалгата не е причината. Тя е следствието. Това е все едно да борите грипа с остроумни забележки срещу температурата и масово електронно заклеймяване на зачервеното гърло. Самата борба срещу чалгата се превърна в чалга.

Спомням си как преди повече от десетилетие, след като изпя една прекрасна песен с фолклорен мотив, запитана какво ще прави занапред, актрисата Нона Йотова заяви, че почва да се бори… с чалгата. Зарежи борбата, бе, Нона – казаха и тогава приятели – направи още една такава песен, изиграй още двеста добри представления, напиши книга…

Да. Приятно е да се подиграва човек – не отричам. Хем приятно, хем лесно.

За дълго време подигравките ми бяха даже професия – и се забавлявах, и добре печелех. Обаче, отвъд остроумните интерпретации има не море –  океан от несвършени неща, венецът на които е рожденият ден на телевизия “Планета”!

Няма да ги изреждам всички, но ще започна със спомена за една лежаща писателска стачка на тротоара пред президентството, която беше издигнала лозунг “Няма да им пишеме не чаревените”. Тогава основният диспут около тази стачка беше допустима ли е некнижовната форма “пишеМЕ” в името на римата? И по никакъв начин не стана дума за това, че ако искаме “червените” да се променят, някой все пак трябва нещо да им напише и – разбира се – те да го прочетат.  Краткият списък на причините започва с голямото отсъствие на публичен морал, който да замени рухналите ценности на “реалния социализъм”, мина през разпищолването на журналистическото слово, свадливите междуособни самоубийства на почти всички творчески съюзи и продължилото 25 години непрестанно дегредаране на образованието и медиите.

И все пак, случиха се и добри неща. Някаква естествена съпротива съществуваше и съществува. Тя е именно причината на паметника на Самуил само да му свеят леко очите. А можеше и да се поклаща… Няма да ги изреждам тези добри неща, защото ще отприщя полемика за невключените.

И ето ни сега, в навечерието на рождения ден на “Планета”.

Тя, мили мои, е едва на 14 години. Песните “Тигре, триге” и “Радка, пиратка” са доста по-стари от нея. Музея “Квадрат 500” е много по-млад, но тези два факта се свързват, за да илюстрират тезата ми, че чалгата не е причина, а следствие.

Нямам рецепта как се “бори” това нещо, защото не мисля, че с борба ще направим друго за чалгата, освен реклама. Просто се надявам, някой път, със същата страст, патос и остроумие да коментираме илюстрациите на Ясен Гюзелев, новата книга на Георги Господинов, инсталациите на Недко Солаков, филма на Камен Калев или новия музикален проект на Мария Каракушева.

Но най-вече се надявам всички ние – чудесните електронни присмехулници – най-после да вземем да се ядосаме, направо да побеснеем от състоянието на образованието.

Искате повод ли, ето ви го – преди седмица, министър Танев, пред един столичен вестник:

„Реформата е много дълбока, тя изисква министерството да отстъпи назад и да пита хората какво искат. Тя ще се изразява в „пакети“ за вертикална и хоризонтална проводимост. В момента и двете са силно нарушени”.

Да се питат хората какво искат?! Ясно е какво искат – покана за партито на “Планета”, където да си починат от възстановяване на “вертикалната и хоризонталната проводимост”.

Какво искаме ние? По-скоро  –  какво да поискаме? 

Имам няколко идеи, може и да са грешни, но да ги обсъдим.

Например: стартовите заплати на учителите да станат 2000 евро. Педагогическа правоспособност да се получава след изключително трудни държавни изпити и да се проверява, чрез персонализирани тестове – общи и по специалността –  на всеки три години, независимо от възрастта на преподавателя. Да се въведе стандартен тест по обща култура и грамотност за всяка държавна или общинска длъжност. Неграмотен да можеш да станеш депутат – това е демократично, но неграмотен да не можеш да станеш чиновник – това е перспективно. Може да имаме министър на кутурата, който бърка Панчо Владигеров с Владимир Димитров-Майстора, но не можем да си позволим да имаме подобен директор на училище, или дори – библиотекар в читалище…

С две думи – тя нашата се видя. Ние ще се борим с чалгата във Фейсбук, но ако искаме децата ни да не се избиват за покани за 30-я рожден ден на телевизия “Планета”, време е да направим нещо за образованието.

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close