Да полеем, братя, кръвта на агнеца!


06 май 2010

Често се питам дали начинът, по който българите празнуваме Гергьовден, не е смешение между църковния празник на Кападокийския светия и едно по-диво, варварско, древно повторение на мита за Богочовека, въплътения във вяра и евангелие по-късно Иисус.

Не е кощунствено да се твърди, че от всички езически образи и вярвания най-коравият е този на конника, пробождащ митично чудовище. Толкова твърд, че уникалната мелница на християнската църква не е успяла да го заличи и смели, а го е обгърнала както манастирска лоза покрива стар зид, останал от предхристиянските години…

И днес, ако се заровите в образа на Светиня Му Георгий, ще попаднете на чудна смесица от история и митове с напълно неразличими граници. От погълналия отровата на Анастасий и понесъл чутовни мъчения офицер на император Диоклециан, до спасяващия принцеси и побеждаващ дракони приказен принц. На тракийските пръстени, излезнали край Старосел, също има конник, пробождащ чудовище. Дори ацтеките имат свой Георги – без кон, разбира се – трепещ някаква перната змия…

На 6 май лудата кръв на Балканите се събужда с пролетните трели, плисва по обредните камъни, източва спарената самота на зимата, страха и омразата, трупани през дългите снежни нощи. На 6 май всеки пробожда чудовището, което най-често е онова, дето сутрин ни гледа от огледалото. На 6 май бащата, повел агнето, извървява стъпките на библейския Авраам, повел сина си към жертвения връх.

Убийството и жертвоприношението се смесват така, както са вплетени древните и християнските истории за конника Георги. Убиецът е жертвата, а прободената твар е ту смиреният агнец, ту злото, което – ако окончателно пронижем, ще се озовем сами в Стивънхокиновата веселна – пронизали сами себе си. Пронизани от самота.

И националният ни трикольор, който веем на парадите на 6 май, е събрал цветовете на пролетното жертвоприношение – червеното за кръвта, зеленото за тревата, бялото за камъка. Ако отидете на 6 май в Якоруда, ще видите как вярата отстъпва пред кръвта на агнеца. Мюсюлмани и християни заедно я проливат, пеят общи песни, танцуват на едно хоро и поят общата земя, която ги храни.

Имамът и попът се извървят един подир друг да пеят на казаните с курбана, а момите и момците си смигат в междуметията. Хорото се люшка от памет, по-древна от всички религии. Паметта на общата кръв. Гергьовският агнец, както нищо друго, символизира едната кръв на Балканите – обща от кръвопролития, обща от кръвосмешения. До степен, че ако пронижеш с копието комшията, не знаеш брат си ли си нанизал, или направо себе си. Точно както св. Георги и Змеят.

Свети Георги е юнакът на кон, а българите сме го превърнали в символ и на малката жертва, която всеки прави курбан на своя си представа за Бог, здраве и берекет. Живот за живот. Малката жертва пред голямата. Така, както овчарят отделя от стадото толкова агнета, колкото може да си позволи, така е редно и човеците да подхождаме към нещата, които ни разделят. Да отделяме време, средства и сили, колкото можем да си позволим, без да загубим стадото и смисъла.

И не на последно място – 6 май празнуваме не само юначеството, овчаря и избухването на пролетта. На 6 май 1651 година в Рим е видяла бял свят първата печатна книга на български – Абагар. Събира я българският католически свещеник Филип Светославов, а неканоничните текстове в нея карат папската конгрегация срамежливо да се премълчи като издател. Дори първият печатен текст на новобългарски представлява точно такава смесица между езическо и християнско, каквато е 6 май…

Гергьовден е! Пролей кръвта на агнеца, българино! Убий змея. И да седнем на една маса с другите българи. От едната страна ние, от другата страна – всичките ни лами, змейове и страхове. По средата на масата – агнето.

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close