Бежанците – последният шанс за спасение на Европа

Те са модерният вирус, който или ще убие, или ще укрепи имунната система на грохналата Стара госпожа

Вероятно мнозина ще се ядосат на този текст, затова – още в началото – искам да ги успокоя или пък да ги вбеся още повече.

Бежанската вълна до момента е нищожна, не само в исторически план, но дори и на фона на това, което се случва през 2015-а в света.

По официални данни от началото на годината в ЕС са влезли малко над 350 хиляди души. Да, това е повече от 2014-а, а вероятно до края на годината ще наближат половин милион.

И все пак – на фона на над 500 млн. европейци е нищо. Нищожно е и като съотношение в сравнение с над 2 млн. бежанци в Турция (при близо 78 млн. население), или близо милион и половина в Ливан, който наброява по-малко от 5 млн. местни граждани.

Още едно сравнение – броят на нелегалните емигранти в САЩ е над 11 млн. души, спрямо не повече от 5 за Европа, при поне два пъти по-голямо европейско население.

И последно – ислямизирането. В България, за разлика от повечето европейски държави през последните 130 години, изповядващите исляма  съставляват традиционно малко под 10 процента от населението или около 2 пъти повече от средното за Европа.

И по никакъв начин не сме се загубили в превода, напротив – не само мое мнение е – че се разминахме със съдбата на Югославия, точно заради това традиционно съжителство.

Не си затварям очите пред заплахите – икономически, етически, демографски, но твърдя, че шокът от новото преселение е това, което тряваше да се случи на Европа в разгара на най-голямата духовна и идейна криза, която Старата дама преживява. По средата на класическата “криза на смисъла”, съвпаднала с икономическото възмездие за модела “живот на кредит”, неразумно пренесен от САЩ по въздушно-финасов, съвсем не капков път.

Всяка обединена общност има нужда от колективни преживявания – радост, изпитания, скръб, лишения, които да я сплотят и калят. Само вълнуващата идея за обединена Европа очевидно не е достатъчна, за да поддържа ентусиазма на населението за десетилетия, а постоянните изпитания – Гърция, националистическите движения, трудно вървящата модернизация на новите държави-членки, Украинската криза и ембаргото срещу Русия, всепомитащата корупция и евробюрокрацията – допълнително ерозират идеята, че можем да продължим заедно. Европейските политици днес са далеч по-несигурни от онези, които полагаха основите на обединена Европа. Те не са в състояние да си “въобразят” обединена Европа така, както бащите-основатели на САЩ са си въобразили Щатите. Те са много по-малко визионери и много повече втренчени в борсовите индекси и предизборните прогнози. Тяхната несигурност се предава и на онези, които ги избират. Консерваторите наричат тяхната слабост “либерализъм”, но това няма нищо общо с либералните ценности. Либералите са силни инвидивидуалисти, а такива не виждаме на кормилото на Европа. Виждаме само загрижени за рейтингите политици, които подскачат като нестинари върху въглените на общественото мнение.

И сега – шок! Бежанци, всекидневни човешки трагедии, религиозни и цивилизационни сблъсъци. Необходимост от общи действия повече от всякога. Европа е разтърсена в сърцето. На изпитание са подложени всички ценности, които тя си самовменява последните десетилетия – отвореност, толерантност, спокойствие, постоянен икономически растеж, солидарност…

Днес Европа има икономическа готовност да поеме 100 млн. бежанци (само земеделските и излишъци може да изхранят всички бежанци по света!), но в морално и идейно отношение трудно понася съжителството със собствените си народи. Тези, преминаващи пеша, в пробити лодки, в душни каросерии с раниците емигранти, са вируса, който или ще убие, или ще укрепи имунната система на Старата госпожа. Емоционалните дискусии, които снимката на удавения 3 -годишен Айлан разпалиха, дават някаква надежда, че Европа още не е съвсем синилна, но, за да оцелее тя трябва да проумее някои неща:

– Какво я прави все още най-привлекателното за живеене място в света и иска ли да продължи да е такава?

– Нито САЩ са и приятел, нито Русия и е враг. Напротив много често тя става косвена жертва точно на кашите, които тези две свръхсили забъркват по света. Европа си е единствен искрен приятел и тя самата си е най-големият враг;

– Съжителството на идеи, вери и езици сила ли е или слабост. Стара Европа може да се поучи от историята на своите империи, ако има желание да си отговори еднозначно, а не с клишета на този въпрос.

– Милионите бежанци, които се очакват ще променят не толкова генофона й (просто съотношението 10 към 500 не предполага това да се случи толкова лесно), колкото пазара на труда, образованието, търпимостта.

– Ако иска и в следващото столетие Европа да бъде в технологичния, идеен и производствен авангард тя се нуждае от постоянен приход на имигранти, горе-долу в размера на влезлите в Съюза през 2014-а година.

– Не НАТО, не ООН, а само Обединена Европа може да се разправи с Ислямска държава в рамките на месец. И това не е пожелание, а политически, технологичен и военен факт. Твърдението, че това не се случва, за да не бъдат ислямистите произвеждани в “мъченици” е смехотворно.

Нещо повече, инициатива на ЕС в Сирия може да отвори вратите за по-бързото интегриране на Турция в ЕС, което е абсолютно необходим факт, ако Старата госпожа иска и през ХХII век да се носи по паркета на световната политика.

За да се случат тези неща, обаче, старата дама трябва да се раздели със старите си дантели. Вероятно ще трябва да се раздели с лукса, с доволството, с живота на кредит, с някои от заблудите си в тънката сделка “свобода срещу сигурност”.

Но това пък е единствената възможност да осъзнане отново колко прекрасен и предизвикателен е животът. Да изпита истинския вкус на изпитанието, на онези колективни “кръв, пот и сълзи”, които Чърчил и обеща от руините на Втората световна война.

Бежанците са реален шанс Европа да рефрешне собствената си цивилизация и да провери дали е в състояние да посреща трудностите заедно. Да положи на здравословно изпитание не само икономиката, но и вярата, мъдростта си, чувството за солидарност и способността да се мобилизира. Ако успее, в бъдеще тя ще се справя много по-лесно с кризите, които предстоят.

Бежанската криза от 2015-а, която със сигурност ще се прехвърли и в следващата година е изпитанието, което или ще я сурне по пътя надолу, или ще се превърне в начало на ново развитие.

Всичко казано дотук важи и за България, която може да играе ключова роля в бъдещите събития, да се завърне решително в центъра на международния интерес, там, където е била в навечерието на 2- е световни войни на миналия век.

И тук идва сериозният въпрос, който трябва ние пък да си зададем: готови ли сме за това, което предстои? Не става дума да приемем 30-40 хиляди бежанци, които ще ни се паднат от вероятната обща квота през 2016-а. Готови ли сме да направим пълен преглед на онова, което е ценно за нас, за да го пренесем през бурните води, които се задават?

Честно надеждата ми е не е в тези, които в момента са на държавното кормило, а по-скоро в онези, които ще харесат или ще ще се разгневят на този текст, ще заспорят за вяра, език, демографска криза с обичайната страст, с която го правят или ще пускат снимки на малки сирийчета, превърнали се в ангели.

Ангелите и при исляма, и при християнството са винаги някъде наоколо, докато дяволът (шейтанът) живее в нас и не спира да ни нашепва… колко ние сме прави и колко другите грешат.

 

 

Коментари

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close